Български легенди: Тайните на Седемте рилски езера

Седемте рилски езера – душата на Рила

Високо в Рила планина се виждат отраженията на душата на планината. Те са чисти, дълбоки и древни. Те са място, където водата нежно нашепва легенди, които оживяват във вятъра. Тук някой наблюдава всяко твое действие и ако си добър човек, си добре дошъл, но ако в сърцето ти бъде доловена поквара – никой няма да може да те спаси от пазителите на планината. На това място хората идват за красота и тишина, а си тръгват с любов, която остава за цял живот. А ако някой си тръгне оттук с празни ръце, то това е защото не е дал единственото, за което копнее планината – уважение.

Легенда за двамата великани

Най-разпространената легенда за Седемте рилски езера разказва, че някога, преди много години, там живеели двама великани, които били мъж и жена. Тяхната любов била силна и безкрайна. Радвали се на щастлив семеен живот и боготворели дома си, който поддържали с внимание и украсявали с почит.

Това щастие предизвикало завистта на злите сили и те решили да унищожат всичко. Започнали да изпращат черни облаци, опустошителни ветрове, зловещи стихии и мощни земетресения. Мъжът великан влязъл в жестока битка със стихиите, но тази борба била непосилна за него и един ден паднал убит. Злите сили си тръгнали, оставяйки жената на загиналия великан да скърби. А тя скърбяла толкова много, че кристалночистите й сълзи напълнили седем езера, след което продължили да се стичат по планината.

Според преданията, двамата великани застинали в голяма скала, която може да бъде видяна и днес преди езерото Бъбрека.

Легендата за Смиляна

По турско време, в едно село в подножието на Рила планина, живяла приказно красива девойка, на име Смиляна. Един ден тя била забелязана от месния турски бей, който бил запленен от красотата й, която заслепявала дори Слънцето. Когато разбрала за похотливите му намерения, Смиляна избягала в планината. Бягала през цялата нощ, а малко преди изгрева се спряла до едно дърво, където сложила край на живота си.

Когато слънцето се показало и видяло тази трагична картина, заплакало над планината, а кристалните му сълзи образували Седемте езера.

Легенда за Окото и пазителите на планината

Според една легенда, Окото наблюдава хората и следи как те се отнасят към себе си и към планината. Когато някой съгреши, то казва на пазителите (другите шест езера) и те изпращат на злосторника буря, градушка или виелица.

Легенда за сълзите на Богинята-Майка

В езическите времена Слънчевата богиня е била смятана за майката на всички живи същества. Един ден тя осъзнала, че хората са се отвърнали от нея и са забравили древните закони на хармонията. Тогава заплакала, а там, където паднали сълзите й, се появили езерата. Те останали там като „свети очи“, които пазят връзката между човека и природата.

Легенда за Огнения дух и Ледения страж

Една легенда от западна Рила разказва, че в древните времена по върховете на планината тайно се срещали Огненият дух и Леденият страж.

Огненият дух бил дух на слънцето и живота, който идвал от юг, за да топли високите върхове на Рила. Той имал очи като жарава и коси като златен пламък. Носел вдъхновение и промяна – карал снеговете да се топят, а цветята да цъфтят. Някои казват, че бил син на Перун.

Леденият страж бил пазителят на планината – дух на студените висини и вечния лед. Под ледените му доспехи се криела изящна женска фигура, с чист и ясен вледеняващ поглед, с коси като сребро и нежен, но опасен глас, който ехтял в планината. Тя се грижела за чистотата, тишината и покоя на върховете и била символ на ред, постоянство и отдаденост на работата си. Според преданията, била дъщеря на Снежната царица („по-мека“ версия на славянската богиня Мара).

Двамата се влюбили силно, но любовта им била невъзможна. Те знаели, че ако се докоснат, това ще ги унищожи. Въпреки това, един ден те просто не издържали и се прегърнали. Допирът им ги превърнал във вълшебна вода, която никога не се изпарява и не замръзва. Тя се стекла по склона и образувала езерата Окото и Сълзата.

Днес някои вярват, че в Окото – прозрачно и дълбоко, все още живее Огненият дух, а в Сълзата – чиста и студена, живее Леденият страж и когато над върха падне мъгла, двамата отново се събират.

Легенда за белия орел

Старите овчари в Рила разказват, че над езерата живее бял орел, който не е просто птица, а духът на древен пазител. Той обикаля над езерата и се появява само пред хора, които имат чисто сърце. Ако човек успее да го види, това е сигурен знак, че планината го е приела и ще го закриля. Понякога, дори да не го види директно, човек може да види отражението му в Рибното езеро, защото то е „езерото на живота“.

Легенда за скрития извор

По думите на стари планинари, съществува и осмо езеро, но то е скрито дълбоко под земята – в самото сърце на Рила. То е изворът, който захранва останалите седем езера. Не може да се види, но може да се усети. Там спи духът на планината и ако човек успее да се свърже с него, ще чуе древни думи на език, на който някога са говорели боговете.

Седемте рилски езера в наши дни

Днес те са една от най-популярните туристически дестинации в България. Преходът е дълъг, но сравнително лек, а достъпът е лесен, благодарение на лифта и на поддържаните туристически пътеки. Мястото те запленява още от първата крачка, а след това те омайва все повече и повече. Най-важното нещо, което трябва да прави всеки турист на такова място, е да се държи уважително към планината.

Макар и лек, преходът изисква подходящи обувки, връхна дреха, дъждобран, малко храна и много вода. Въпреки очакванията на някои от туристите, билетът за лифта не включва „такса сметоизвозване“, затова отпадъците трябва да се прибират в раницата. Пътеките трябва да се следват, за да не бъдат унищожени важни растения, а в езерата не бива да попадат „следи от човешко присъствие“, защото не са басейн, който се обработва с филтри и таблетки, след като хората си заминат. Масовият турист трябва да се стреми да докаже, че не вреди на природата с присъствието си. Това би допринесло за осигуряването му на достъп до още места, които в момента се знаят само от онези, които са заслужили природата да им ги разкрие.

Седемте рилски езера са едно от енергийните кътчета в България, което ще напълни душата ти с гледки, а сърцето – с любов към природата. Това място ще изчисти съзнанието ти и ще те потопи в свят на митове и легенди, от който ще излезеш пречистен, зареден, вдъхновен и готов за нови приключения и покоряване на нови върхове.

Може да ти е интересно: Легенди от Родопите - Дяволското гърло.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.

Седемте рилски езера те очакват! Откриването на места за настаняване може да ти е по-лесно с Booking.com. Тук можеш да резервираш почивката си, без тя да се оскъпява, а с това ще помогнеш за развитието на Старите корени.