Български магии: Пеене на пръстени

Какво представлява ритуалът Пеене на пръстени?

Ритуалът „пеене на пръстени“, наричан още Песен на пръстените, Ладуване, Топене на пръстени, Дайлада или Тайлада, е един от най-интересните и красиви обреди в българската традиция, свързан с гадаенето на бъдещето и любовната магия. Най често се извършва на зимни празници като Васильовден (1 януари), Богоявление / Йордановден / Водици – (6 януари), Бабинден (8 януари), Стефановден (27 декември), но в някои краища се изпълнява и на други големи празници, като Гергьовден (6 май) и Еньовден (24 юни).

Пеене на пръстени е любовен ритуал, чрез който девойките гадаят кой ще е бъдещият им съпруг. Тази традиция е част от стари практики за гадаене с вода – в миналото се е вярвало, че водата е жива, свещена и може да отговори на всички въпроси. Само онези, които я уважават, е можело да почерпят от мъдростта й и то само в определени дни.

Как се изпълнява ритуалът?

• Вечерта преди празника момите се събират на извора или кладенеца от селото. В зависимост от района, в който се изпълнява, или от традициите на самия празник, в ново бяло менче се сипва вода в пълно мълчание (мълчана вода) или се пее на водата.
• В менчето с водата се слага ечемик, а след това всяка от девойките слага свой пръстен (гривна, обеца). Менчето се покрива с червен плат, а отгоре се слага здравец, босилек или бръшлян. По-разпространената практика е менчето да се овърже с червен конец и на него да се закачат стръковете.
• Менчето се отнася на място, където никой няма да го открие и където не се пали огън. Поставя се под трендафил, плодно дръвче или до здравец и се оставя да пренощува под открито небе.
• На следващия ден (на празника) момите се събират отново. Една от тях („нареченицата“ или „вълшебницата“) вади пръстените един по един и при всяко вадене пее песен. Песента описва съдбата на девойката, чийто пръстен е изтеглен – например, че ще се омъжи за овчар, учител, търговец или ще замине далече от родния край.

Примерна песен:

„На кого е тоя пръстен?

На Дена е, от село Брусен.

Хубав момък ще я хване,

ще я води през Балкана.“

• Песните често са шеговити и игриви, но и предсказващи, затова момите слушат много внимателно, защото вярват, че песента ще разкаже съдбата им.
• Тъй като най-често ритуалът се изпълнява през зимата, случва се водата да замръзне. Това е много добра поличба – тълкува се като знак, че водата се е пречистила и е поела божествена енергия. Вярва се, че годината ще бъде щастлива и плодородна, а гаданието ще се сбъдне. Ако има пукнатини по леда, се гадае по формата им. Ако пък водата не е замръзнала, въпреки че нощта е била много мразовита – вярва се, че нечисти сили действат на водата, затова тя се излива и се налива нова.
• След гадаенето започва веселието – песни, танци, игри и закачки, с които се „заключва“ обредът.
• С пръстените момите взимат и по малко от ечемика, който е останал в менчето. Вечерта го слагат под възглавницата, а на сутринта се опитват да запомнят съня си – вярва се, че той често е пророчески и показва момъкът, за който ще се омъжи девойката, или носи друго важно символично послание. После ечемикът се дава на птиците или се пази в дома за здраве.

Символика на ритуала

Всеки един елемент от този обред носи важна символика, а събирането на тези елементи на едно място превръща този традиционен ритуал в магия.

• Пръстенът – символ на любовта, здравата връзка, безкрайността, кръговрата на живота.
• Водата – чистота, живот, здраве, прозорец към душата и към други светове.
• Менчето – общността, в която се преплитат съдбите.
• Червеният конец, здравецът, босилекът – символ на закрила.
• Ечемикът – плодородие, изобилие.
• Песента – магическата реч на съдбата.
• Мълчанието – смирение и почит към тайнството на ритуала.

👀 Любопитно

Бръшленкьо

Във врачанския край се практикува подобен ритуал, наречен Бръшленкьо. При него всяка мома прави китка от дрян, листа от бръшлян (които момата нарича на Богородица, възлюбения и членовете на семейството) и босилек. Момите завързват китката с червен конец и закачат на нея пръстена или гривната си. После ги потапят в менчето и го носят на кръстопът, където го поставят върху малка масичка и танцуват около него.

След това менчето нощува под звездите, а на другия ден избрано момиче пее и раздава китките на момите. Те взимат китките и малко вода от менчето в кратунки (съдове, направени от сорт тиква) и след като се приберат по домовете измиват лицето си с водата и оглеждат листата на бръшляна – ако са здрави, ще са здрави и хората, на които са наречени.

Пеене на пръстени в наши дни

Този ритуал се изпълнява и днес в много краища на страната. Организира се от читалища, общини и фолклорни общности, някои от които са предоставили видеоклипове в платформите за споделяне на съдържание. И докато днес всяка девойка може да избере възлюбения си от електронен каталог в интернет, то в миналото това е било процес, изпълнен с много радостни емоции, смях, трепет и магия.

В пеенето на пръстени е заложена една много важна добродетел – търпението. Ние сме изключително търпелив народ и това се затвърждава с всеки изминал ден, но тук става въпрос за друг тип търпение – онова, което ще ти даде отговори и ще ти донесе заслужено щастие. Онова, което ще предопредели съдбата ти. Може би днес ни липсва именно такъв тип търпение.

Може да ти е интересно: Български магии: Магия за любов.

Или използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.