Български легенди: Дяволското гърло

За пещерата Дяволското гърло

Пещера Дяволското гърло стои сгушена в Родопите, обвита с мистерии от векове. Намира се в Западни Родопи, в Триградското ждрело. В близост са село Триград и град Девин. Образувала се е преди около 175 000 години като пропастна пещера (от потъващи води). В момента е благоустроена, като общият маршрут за посетители е 350 метра. Първите 150 метра са изкуствено прокопан тунел, който служи за вход, а понякога и за изход. Обичайно се излиза през стръмна обезопасена стълба, която води към естествения вход на пещерата, но някои хора предпочитат да се върнат обратно през тунела.

Беседата започва пред входа и продължава в пещерата. Разказват трагичната история на двамата варненски водолази, които останали завинаги в пещерата, както и легендата за Орфей и други любопитни факти. Температурата вътре е +8°C, и е шумно, заради бученето на водата, затова е напълно възможно да не чуете цялата беседа, както стана по време на нашето посещение.

Тази пещера носи особена атмосфера и обикновено има два варианта – или много ще ти хареса, или изобщо няма да ти хареса. В нея няма да откриеш наситени цветове върху бляскави сталактити, сталагмити и сталактони, като във Венеца, Леденика или Съевата дупка. В нея ще те полазят тръпки. Ще усетиш мистерия, каквато само Родопите крият. Ще чуеш как дяволът подготвя гърлото си, за да ти разкаже част от историите, които ще прочетеш сега.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ОРФЕЙ

Орфей бил най-великия поет и музикант на всички времена. Песните му омагьосвали хора, животни и предмети. Лекували хора, прекратявали битки, успокоявали бури, заглушавали омагьосващата песен на морските сирени. Влюбил се в Евридика – изключително красива и грациозна горска нимфа. Това било съюз, изпълнен с любов, щастие и музика. Оженили се. Не минало много време и един ден, докато Евридика танцувала и събирала билки на поляната с други нимфи, се появил Аристей. Той бил селскостопански бог и пчелар и много силно желаел Орфеевата съпруга. Подгонил я, а тя побягнала и тогава стъпила на змия, която впила отровата си в крака й. Смъртта й настъпила бързо, а душата й слязла в Подземното царство на Хадес.

Орфей бил съкрушен, а музиката му станала тъжна и мрачна. Боговете и хората го съжалили и го посъветвали да слезе в Подземното царство и да се опита да върне Евридика. Така и направил. Въоръжен само с лирата и гласа си, той се отправил към мрачното сърце на планината и влязъл в мястото, което хората наричали „Дяволското гърло“ – пещера, дълбока колкото скръбта му. По пътя в сенките срещнал лодкаря Харон, триглавия Цербер, а накрая дори самите Хадес (Аид) и Персефона – богът на подземното царство и неговата съпруга. Те били толкова омагьосани от неговата музика, че се съгласили да освободят Евридика, при едно условие – певецът да не се обръща назад, докато и двамата не видят слънчева светлина. Тръгнали нагоре и тъкмо накрая, когато светлината заблестяла над главата му, дали заради силен грохот, дали от любопитство, съмнение или притеснение, Орфей се обърнал. Тогава видял Евридика за последен път, а тя била погълната от мрака завинаги. Орфей не погледнал друга жена до смъртта си. 

Оттогава се говори, че грохотът в пещерата е песента на вечната скръб на Орфей.

ЛЕГЕНДИ ЗА ИЗЧЕЗВАЩИТЕ ПРЕДМЕТИ

Според една легенда, може би най-мрачната, траките са открили пещера с подземна река. Каквото паднело в реката, никога повече не излизало. Така те приели пещерата като място, което е преход към отвъдното и започнали да извършват там ритуални погребения. Така телата на техните мъртви вождове и важни личности били хвърляни в реката, за да бъдат погълнати от подземното царство. Траките са вярвали в безсмъртието и задгробния живот и затова този ритуал е бил изключително важен.

Друга легенда гласи, че местните пуснали дървени трупи в реката. Чакали в продължение на дни, но нищо не излизало. Започнали да експериментират с всякакви предмети, и отново нищо не се появило от мястото, където излизала реката. Накрая боядисали дървени стърготини. Чакали в продължение на два часа, когато водата на изхода, който е 500 метра по-надолу, се оцветила, но нямало и следа от стърготините. Оттогава местните възприемат пещерата като „отворена паст, която никога не се насища“ и хвърлят вътре хляб и монети за умилостивяване на дявола.

ЛЕГЕНДА ЗА МЛАДИЯ ОВЧАР

В село Триград някога живял млад овчар. Бил снажен и храбър, но и горделив и любопитен. Веднъж, по време на буря, се подслонил в местната гостилница. Там чул старите хора оживено да разговарят как от пещерата се носели странни звуци. Те наподобявали човешки гласове, но звучали по-древно и дълбоко. Младият юнак им се присмял и се зарекъл, че ще влезе в пещерата, ще призове дявола и ще се саморазправи с него. Така и направил. Още на следващия ден той взел фенер със себе си, но за всеки случай окачил на врата си дървен кръст, оставен от дядо му. Старите хора отново се опитали да го разубедят, но той изобщо не се вслушал. Влязъл в пещерата с ведра походка и подсвиркване. Не след дълго подсвиркването се превърнало в писъци, а след това… тишина. Хората повече не го видели, но в дъждовно време местните твърдят, че чуват подсвиркването на младия овчар – но звучи някак глухо, от дълбините.

ПОВЕРИЯ ЗА ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО

• Вярва се, че звукът на водопада в „Бучащата зала“ е гласът на дявола, които призовава душите на смелчаците.
• Според местните предания, в ясни нощи на върха на скалите се появява жена, облечена в бяло. Казват, че тя наказва всеки мъж, който има похотливи намерения. Едни ослепяват, а други падат в бездната и изчезват безследно.
• Има поверие, че в реката живеят пъстърви, дълги над един метър. Заради липсата на светлина те били слепи, а кожата им била бяла.
• Пещерата има страничен вход, наречен "Наблюдателницата на дявола". Под определен ъгъл той наподобява дяволска глава с отворена паст, а над него има скален корниз, откъдето се вярва, че дяволът следи какво влиза в гърлото му.

👀Любопитно:

• По нареждане на Оракула в Делфи, цар Евристей възложил на Херакъл 12 подвига, които трябвало да изпълни в знак на изкупление за убийството на собствените си деца. Дванайсетият и най-труден подвиг бил да слезе в подземното царство и да доведе триглавото куче Цербер, пазач на Хадес. Херакъл слязъл и с позволението на Хадес, успял да го изведе и после да го върне обратно. Вярва се, че това се е случило в Дяволското гърло.
• Дяволското гърло е единствената пропастна пещера в България, през която тече голяма река. Подобни пещери са рядкост по света.
• В пещерата зимува колония от десетки хиляди екземпляри пещерен дългокрил прилеп. Галерията, в която пребивават, не е част от туристическия маршрут.
• През 1968 година, след силен пороен дъжд, в пещерата попаднали 350 кубични метра дървен материал и изчезнали безследно.

Пещерата "Дяволското гърло" в наши дни

Днес Дяволското гърло е популярна туристическа дестинация. Това е един от Стоте национални туристически обекта и се радва на огромен интерес. В района има и други забележителности, като Дяволската пътека, Ягодинската пещера и панорамните площадки "Орлово око" и "Вълчи камък", до които може да стигнете пеша или с един от десетките джипове за туристи. Районът е изключително живописен, което е присъщо за Родопите. Местните предлагат билки, сладко, мед, сувенири, подправки и сушени гъби.

Там за пръв път опитах мурсалски мед и останах омагьосан от аромата му. Билката не е много разпространена, затова не съм убеден доколко този мед наистина е направен от мурсалски чай. Съветвам ви да не се запасявате с големи количества, преди да се уверите, че е истински. Има метод за тестване с химически молив. Графитът се потапя и ако медът е фалшив, ще се оцвети в синьо. Не съм изпробвал този метод лично, но може да ви е полезен.

Има немалко места за настаняване в района. Такива са вълшебното село Сърница, чаровният град Доспат (с едноименния язовир), приказният град Девин, мистичното село Триград и завладяващото село Ягодина. Съветът ми е да отидете с личен автомобил (или такъв под наем), за да можете да се насладите на повече от красотите, които предлага тази местност. Задължително носете със себе си вода, здрави обувки и нещо, в което да събирате отпадъците си, за да запазим природата чиста. Така ще можем да й се радваме по-дълго време и по-пълноценно, а тя ще ни зарежда с безценната си енергия и ще ни разказва легендите, които пази.

След като знаеш тези легенди, ти би ли влязъл в пещерата? Ако вече си бил там, разкажи своето преживяване в коментар.

В случай, че планираш разходка в Родопите, препоръчвам ти да се подготвиш за среща със: Самодивите - магичните духове в българските гори.