Пазено знание: Грипът в миналото и днес

Какви са били симптомите на грип в миналото?

Най-ранната информация, която открих, е поместена в книгата „Лекар“ от 1897 година, чийто автор е Д-р И. П. Любенов, а статията е озаглавена „Грип (инфлуенца или епидемична и заразителна хрема)“.

ВАЖНО! Следва текст, който съдържа информация от исторически документ от 1897 година и не представлява съвременен медицински съвет. Винаги се консултирайте с лекар за всякакви здравословни проблеми.

Под думата „грип“ се разбирали две почти еднакви епидемични болести. Първата засягала повече децата и епидемията се срещала всяка година през есента и зимата. Тогава грипът се придружавал с кашлица и затова се наричал още „епидемичен бронхит“ (повечето хора са го знаели като „салгън“).

Втората болест, която отдавна се нарича „инфлуенца“, е истинският грип, който се появявал веднъж на няколко години. Той не зависел нито от климата, нито от годишните времена и се разпространявал твърде бързо на големи пространства. През 1580 година се е случила първата голяма епидемия от инфлуенца, която се е разпространила из цяла Европа. Когато се появи в някой град, инфлуенцата не захващала както другите епидемии -  от едно място и не се разпространявала от един квартал в друг, а за няколко часа засягала хиляди хора от всякаква възраст, както богати, така и сиромаси. Тя ловяла дори моряците насред морето. Забележела ли се, често се изгубвали птиците от местността, където върлувала епидемията, все едно е бил инфектиран и въздуха.

Старите лекари определяли инфлуенцата като инфекциозна епидемична болест, от която заболявали дихателните органи, нервната система и храносмилателния канал. При инфлуенцата са били намерени в кръвта (в Лион) и диплобацили. За лекарите това била скрита болест – наблюденията им сочели, че инкубационният период е бил от 5 до 11 дни. Понякога тя била лека и минавала за 2-3 дни с хрема и кашлица, а друг път, след втрисане изведнъж температурата се покачвала до 40 градуса, редували се топли и студени вълни, а в областта на челото и орбитите на очите се появявало силно главоболие, подобно на мигрена. Главоболието било придружено с кихане и хрема, от носа е течал прозрачен секрет, бузите и очите са били зачервени, наблюдавало се сълзене на очите и дразнене от светлина, болка в ушите, от които понякога имало изтичане на гной. Появявала се хриплива, „лаеща“ кашлица, в някои случаи с усещане за задушаване. Болният усещал болка в мускулите и ставите, особено в областта на гръбнака, врата и корема, както и обща отпадналост. Кожата му е била топла, урината е имала червен цвят и била със завишено съдържание на соли.

Друг път имал болки в гърлото, загуба на апетит (много често), гадене и повръщане, болки в стомаха, болезнено изхождане.

От страна на нервната система, освен главоболие, на лекарите се съобщавало за безсъние и световъртеж, а в тежки случаи – бълнуване и „лудуване“. На пациентите често е бил отчитан слаб пулс.

При инфлуенца човек е имал усещането, че е осъден на смърт без право на изслушване.

В общия случай инфлуенцата траела от 4 до 10 дни и завършвала със силно изпотяване или с появяване на ранички около устата и носа (herpes labialis), като често възстановяването отнемало дълго време. При тази болест можело да се получат различни усложнения, като най-чести са били: възпаление на белия дроб, капилярен бронхит, течност в дроба с кръвохрачене, или пък „някоя мозъчна болест“.

Според лекарите от 19 век изходът от болестта е зависел от предишните боледувания. Ако болният е имал заболяване на сърцето, бъбреците или черния дроб, изходът винаги е бил неблагоприятен. При рахитични и скрофулозни деца, след инфлуенца често се развивала охтика (туберколоза).

Когато болният не е имал предишни сериозни заболявания, изходът от болестта не бил опасен. Периодът на излекуване зависел от силата на епидемията. Усложненията често я правели смъртоносна. Инфлуенцата поначало приличала на много болести, като например обикновения бронхит, с тази разлика, че при бронхита не се наблюдавала отпадналост, нито пък мускулна болка, особено в ръцете и краката. Инфлуенцата се различавала от тежката болест Тифоидна треска по това, че последната не заразявала толкова бързо и силно. Инфлуенцата приличала още и на малката сипаница, която наричали брусница (а сега наричаме дребна шарка) с тази разлика, че при брусницата имало обрив по тялото.

Какво е включвало лечението на грип през 19 век?

В статията е посочено, че когато болестта е преминавала леко, било достатъчно да се остави болният на спокойствие и да му се дава чай, в който е бил добавен ром или ракия, а също и отвара от слез или от дюлеви семки. Правели се компреси в поясната част и се е хранел с топло мляко и бульон. При усещане за задух, се е правел компрес на гърдите. Ако сърцето му е било много отслабнало, което се познавало по слабия пулс, на болния се давали няколко чаши кафе през деня. Срещу гноенето от ушите се предписвала хладка борова вода 2%.

Лечението в миналото е включвало и медикаменти, като например английска сол и „салицилов бизмут“ (не съм сигурен дали има аналог в момента, най-близкото по звучене, което открих е бисмутов субсалицилат), които били прилагани при различни стомашни неразположения.

В книгата е уточнено, че във всички случаи, когато болестта е била сериозна, е трябвало да се потърси лекар, за да се предотвратят усложненията, които са опасни.

ВАЖНО! Горният текст съдържа информация от исторически документ от 1897 година и не представлява съвременен медицински съвет. Винаги се консултирайте с лекар за всякакви здравословни проблеми.

Какви са симптомите на грип днес?

Те са много сходни с тези, описани в книгата от 19 век. Симптомите настъпват внезапно и в повечето случаи са със сериозна интензивност. Те включват:

• Втрисане - висока температура и усещане за студени тръпки по тялото.
• Кашлица - тя може да е суха или дрезгава.
• Болки в мускулите и ставите - особено на гърба и краката.
• Главоболие - често в слепоочието и предната част на главата.
• Слабост - усещане за отпадналост, умора и общо изтощение.
• Възпалено гърло - с ясно изразено чувство за дразнене.
• Хрема или запушен нос - и двете състояния са много упорити.
• Повръщане и диария - срещат се по-рядко, предимно при децата.

Прилики на грипа с други заболявания

Симптомите на грипната инфекция наподобяват тези при настинката, но при грипа те са по-изявени. Докато настинката отминава за няколко дни, възстановяването след прекаран грип може да отнеме няколко седмици. COVID-19 също е със сходни симптоми, но при него често се наблюдава загуба на вкус и мирис. RSV е респираторен вирус, който засяга предимно горните дихателни пътища. Симптоматиката му наподобява тази на настинката и също като нея може да бъде причинен от над 200 вирусни щама.

Какво да направя, ако имам симптоми на грип?

На първо място човек трябва да запази спокойствие. Понякога хората се стресират допълнително, четейки в интернет най-различна информация, която може да ги обърка. Консултирайте се с вашия лекар, след което се отдайте на почивка. Приемайте достатъчно течности. За понижаване на температурата често се препоръчват парацетамол или ибупрофен. Ако симптомите са тежки, траят повече от седмица или сте в рискова група, незабавно потърсете медицинска помощ. Боледуването от грип може да доведе до много вторични заболявания и усложнения, затова не го подценявайте и следете състоянието си.

Народни средства срещу грип

Важно е да отбележа, че тези средства не заместват медицинско лечение, но могат да облекчат симптомите и да подкрепят организма.

• Чайове: Чаят от липа и бъз ще свали температурата и ще подпомогне имунитета. Има успокояващо действие. Чаят от шипки е с богато съдържание на витамин C и подсилва организма при настинка и грип. Чаят от мащерка действа отхрачващо и ще помогне за дезинфекция на гърлото. Чаят от мента или маточина ще помогне при главоболие и безсъние с неговото успокояващо действие.
• Мед: Мед в комбинация с лимон е класическа комбинация за укрепване и облекчаване на гърлото. Има много ползи за организма. Комбинацията от мед и джинджифил има загряващо и противовъзпалително действие. Мед с чесън е стара практика - 1-2 скилидки на ден са достатъчни за засилване на имунитета.
• Загряване: Един от най-предпочитаните начини е този с пилешка супа. Освен, че е вкусна, тя дава сили, затопля и хидратира организма. За спокоен сън се пие топло мляко с мед, като може да се добави канела, която има антисептично действие.
• Парни инхалации: За тях обикновено се използват лайка, мащерка или евкалипт. При малки деца и хора с астма трябва да се подхожда изключително внимателно и отговорно.
• Бабини методи: При нужда от затопляне на тялото, вълната е незаменим помощник. Затова е хубаво човек да има подръка вълнени дрехи и чорапи. За успокояване на гърлото може да се направи гаргара със солена вода (на мен най-много ми помага намазването му със сода за хляб). Компресите с ракия и оцет върху ходилата, гърдите и шията са ужасът на всеки подрастващ, но могат да бъдат много ефективно средство за облекчаване на симптомите.

Важно! При висока температура, тежка кашлица, задух или други сериозни симптоми, трябва да се потърси лекар, защото грипът може да доведе до усложнения.

👀 Любопитни факти за грипа

• Влияние на звездите – думата „инфлуенца“ е с италиански корени и означава „влияние“. Хората в миналото са асоциирали внезапното и всеобщо проявление на болестта с влиянието на планетите, звездите и луната.
• Описан е от Хипократ – бащата на съвременната медицина е първият човек, който е описал грипоподобни симптоми. Това се е случило преди повече от 2000 години.
• Най смъртоносната пандемия от грип – през януари 1918 година възниква пандемия от грип, която бързо обхваща целия свят и трае три години, като краят й настъпва през декември 1920 година. Никой не знае точния брой на загиналите, но се говори за 3-5% от световното население. По това време е приключвала Първата световна война и масово в държавите е имало „медийно затъмнение“. Само Испания, която била неутрална, разпространявала свободно новината за болестта. Така заболяването станало известно като „Испански грип“, макар и да няма данни, че е вирусът произхожда от Испания.
• Живот на грипния вирус – върху предмети от ежедневието, грипът може да оцелее до 24 часа, а ако попадне на ръцете ни, може да оцелее само един час.
• Грипът обича студа – ниските температури удължават живота на вируса. Това е и причината за сезонния му характер.
• Два грипни сезона – всяка година лекарите отчитат два грипни сезона – един за Северното и един за Южното полукълбо. Затова от СЗО препоръчват поставянето на две различни ваксини годишно.
• Опасни щамове – домашните прасета се смятат за особено подходяща среда за смесване на вируси с различен произход – от птици, хора, други бозайници, като по този начин се създават нови опасни щамове.
• При грип не се приема аспирин – приемът на аспирин от деца и юноши, болни от грип, може да предизвика рядко заболяване, наречено синдром на Рей, а изходът може да е смъртоносен. Затова аспиринът не се препоръчва за сваляне на температурата.

Грипът в наши дни

Днес има много (дори прекалено много) съвременни лекарствени продукти за борба с грипа. Много от тях наистина са ефективни и по този начин заболяването преминава значително по-леко, в сравнение с прекарването на болестта в миналото. В интернет има много информация, която често е противоречива и може да създаде объркване. За сериозни неща се информирайте от надеждни източници, а най-добре е да се обърнете към специалист.

Рецептата, която аз мога да дам, е свързана по-скоро с разпространението на болестта. В България е масова практика хората да ходят болни на работа. Едни го правят от нежелание да „се занимават“ да ходят „по лекари“, други – от небрежност, трети са заставени от работодателя си. Работодателите пък са задължени да заплатят за първите два дни (по сега действащото законодателство) от болничния на работника, при все, че ежемесечно и на едната и на другата стана се удържат здравни вноски. Затова са склонни да преглътнат риска, че болният ще зарази останалите (те после също ще ходят болни на работа).

И стигаме до здравната система. Ако случиш на добър лекар, ще получиш точна диагноза и адекватно лечение. Ако ли не, ще бъдеш запратен по някоя клинична пътека, от която не  се знае как и дали ще се върнеш.

В крайна сметка, всичко опира до човека. Работникът, работодателят, лекарят, държавният служител – всички те са хора. Едни са честни и съвестни, други са абсолютни измамници. Затова, както в този, така и в много други случаи, не мисля, че „системата“ е виновна. Виновни сме ние, хората, защото ние сме градивните единици на тази система. За да работи тя правилно, човек трябва да се съобразява с останалите. Работникът трябва да се съобрази с другите и да си остане вкъщи. Така няма да зарази хората в автобуса, колегите си, хората в магазина. Родителят трябва да поеме грижата за детето си, вместо да го пуска болно на ясла или детска градина. Работодателят трябва да се съобрази и не само да пусне, а дори да изгони вкъщи служител, който се яви на работа болен. Лекарят трябва да положи усилия да предписва адекватно лечение, съобразявайки се с нуждите и състоянието на пациента. Държавният служител трябва да прекрати порочните практики и да осъществява по-стриктен контрол върху паричните потоци на здравните заведения, както и върху цените, количеството и качеството на лекарствените средства, предлагани в аптечната мрежа. И накрая човекът, който плаща здравни осигуровки, трябва да може да види ползите от това. Само така българинът ще има доверие в здравната система и ще се научи да подхожда отговорно към себе си и към останалите. А дотогава, нищо не му пречи да опита.

На теб какво ти помага при грип? Сподели в коментар.

Може да ти е интересно: Народни вярвания: Поверия за здраве и болест.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.