Прощъпулник – първите стъпки към живота

Магията на първите стъпки

В живота на всяко дете има един магичен момент, който символизира началото на неговия път. В българската традиция този момент се отбелязва с красивия обичай прощъпулник – ритуал, вдъхновен от радост, който се изпълнява като нежно пожелание за добър път в живота.

Произход и значение

Думата „прощъпулник“ идва от „пристъпвам“ или „про-щъпвам“ – започвам да ходя. В различните краища на България ритуалът е известен още като „Престъпулка“, „Престъпване“ или „Преходница“. Според Официалния правописен речник на българския език – София, БАН, Просвета, 2012, с. 534, думата се изписва „прощъпалник“, а по-широко разпространената версия „прощъпулник“ е разговорна. 

Традицията има дълбоки корени и е преходен обичай, бележещ края на бебешките дни и началото на детството. Тя е свързана с древни народни вярвания, свързани с прехода и орисията (съдбата) на малкия човек. Вярва се, че първите крачки определят пътя, по който ще поеме детето – както буквално, така и житейски.

Кога се прави прощъпулник

Обичайно прощъпулникът се прави веднага след като детето направи първите си самостоятелни крачки, без помощ от възрастен. Обикновено това се случва между 10-ия и 14-ия месец, но понякога на детето може да му отнеме повече време, затова е общо прието прохождането да е в рамките на 2 години от раждането му. Няма точно фиксиран ден за отбелязването му, но според народните вярвания има някои правила:

• Да е в „лека“ седмица – без тежки празници, пости или помени.
• Да е през деня, когато слънцето грее, за светъл и лек живот на детето.
• Да се направи вкъщи или на двора, където детето се чувства спокойно и може да се движи свободно.
• Според някои вярвания, прощъпулникът трябва да се направи до три дни след първите стъпки, за да не „закъснява“ пътят на детето в живота.

Кои дни са подходящи за прощъпулник

В старите народни вярвания и частично в християнските представи има дни, които са „добри“ и „чисти“, както и такива, които са „лоши“ и „тежки“. Изхождайки от тези поверия, понеделник, неделя и денят на пълнолуние се смятат за най-подходящите дни за прощъпулник.

• Понеделникът е първият ден от работната седмица, който символизира новото начало. Вярва се, че така детето ще има силен старт в живота и ще върви напред без забавяне.
• Вторник – макар и това да е денят на същинското начало, в народните вярвания той е възприеман като тежък и труден ден. Смятан е за особено неподходящ за пътувания и се е вярвало, че „Който тръгне във вторник, може лесно да обърка пътищата.“ Прощъпулникът се е смятал за символично поемане по нов път, затова този ден не е бил сред предпочитаните.
• Сряда – според християнската традиция е ден за пост. Затова хората са избирали друг ден за ритуала. Все пак някои хора избират сряда, защото е един от „леките“ дни според народните вярвания и се свързва с наричането за пъргавина и бързина, както се казва: „В сряда не се сяда.“ Ако денят съвпадне с нарастващата луна, се смята, че това допълнително носи здраве, късмет и растеж.
• Четвъртък – денят е посветен на свети Николай или на гръмотевичните сили (в някои вярвания – Перун). Смятан е за силен, но не и лек ден – подходящ за мъжка работа и защита, но не и за обред, свързан с детски стъпки и нежно начало. Вярвало се е, че ако се направи прощъпулник в четвъртък, детето ще е непокорно или твърде своенравно.
• Петък – това е един от „тежките“ дни, предназначени за пост и въздържание, тъй като се свързва с Христовото разпятие. Според поверията, на този ден не се започва нова работа, защото ще доведе до трудности и няма да бъде успешна. В народните вярвания този ден е свързан с пророчествата и магиите, което също го прави неподходящ за прощъпулник. Все пак петък е и ден, посветен на Света Богородица, която е закрилница на дома и семейството, което може да бъде добър повод ритуалът да се извърши в петък.
• Събота – в народните представи този ден се свързва най-вече със Задушниците. Християнската религия е отредила съботния ден за почит към душите на починалите, затова не е прието тогава да се правят веселби и „живи“ обреди като прощъпулник. Това е ден за покой, а не за движение.
• Неделя – това е най-предпочитаният и същевременно подходящ ден за прощъпулник. Неделя е празничен ден, отреден за почивка и посвещаване на семейството в духовни дела. Смята се за „светъл“ и благоприятен ден, който ще донесе късмет, радост и благополучие на детето.
  Християните свързват неделята с Христовото Възкресение, което я прави най-свещения ден от седмицата.
  Астрологията свързва деня със Слънцето, което е символ на жизненост, енергия и сила.
  В съвремието неделя е почивен ден, което го прави удобен за семейни събирания.
• На пълнолуние – то символизира пълнота и завършеност. В този смисъл символиката, която се влага в прощъпулника, е детето да расте като луната и да завърши всяко започнато дело, а пътят му да е осветен.

Как се прави прощъпулник

На първо място – с усмивка. Ритуалът е празник на прехода, който съчетава вярата в орисията с магията на наричането и радостта от първите самостоятелни стъпки. Традиционния обичай е свързан с няколко елемента и тяхната символика:

• Питка (погача) – майката (или друга жена с живи родители) замесва кръгла питка, подобно на питката за дете на 40 дни, наричана прощъпулникова. Тя се украсява с отпечатъци от детските крачета или други символи, като слънце, цветя или птици.
• Бяло платно/Пътечка – постила се на земята, за да може детето да върви по него. То символизира пожелание за чист, нежен и светъл път в живота. В края на пътечката се поставят различни предмети.
• Търкулване – питката се търкулва по платното, за да може пътят на детето да бъде лек, гладък и бърз.
• Последване – детето трябва да последва питката към предметите. В някои райони това се прави три пъти, за да бъде пътят му тройно по-дълъг, честит и благословен.
• Избор на предмет – това е най-любопитната част от ритуала. Детето избира предмет от сложените в края на бялата пътечка. Вярва се, че изборът на предмет ще предупредели призванието на детето.
• Разчупване и раздаване на питата – обичайно се извършва от най-възрастната жена или майката, над главата на детето. Първото парче е за него – „за здраве и лек път“. Останалите парчета се раздават на гостите, за да споделят благословията, а през това време те тичат/обикалят бързо, за да бъде детето пъргаво и да върви напред в живота.

Вярва се, че след като бъде извършен прощъпулник, детето ще ходи по-стабилно, ще пада по-рядко и ще има по-добро равновесие, тъй като ритуалът символично утвърждава крачките му.

Предмети за прощъпулник и тяхната символика

За избора на предмети е важно те да са подредени в края на бялото платно и детето да не ги е виждало, нито да си е играло с тях преди, за да бъде изборът му наистина „съдбоносен“. В зависимост от символиката им, условно можем да разделим предметите на традиционни и модерни.

Традиционни предмети (класически професии)

• Злато/Бижу – бижутер, оценител.
• Книга – учен, учител, писател, журналист.
• Монета/Портмоне/Банкнота – финансист, банкер, брокер, икономист.
• Ножица/Макара – шивач, дизайнер, фризьор.
• Термометър/Стетоскоп – лекар, медик, фармацевт.
• Химикалка/Молив – писател, журналист, счетоводител, учител.
• Черпак/Лъжица – готвач, ресторантьор, кулинар.
• Четка/Молив – художник, творец.
• Чук/Клещи – майстор, техник, инженер.

Модерни предмети (съвременни професии)

• Линия/Транспортир – математик, архитект.
• Карта/Билет/Паспорт – пътешественик, пилот, дипломат.
• Компютърна мишка/Флашка – програмист, IT специалист, дигитален експерт.
• Микрофон – певец, актьор, оратор, преподавател.
• Топка – спортист, треньор.
• Телефон – търговски представител, търговец.
• Фотоапарат/Камера – фотограф, инфлуенсър, оператор.

Това са малка част от възможните опции, тъй като предметите могат да бъдат най-разнообразни. Най-важното е да са подбрани така, че да няма риск детето да се нарани. Останалото зависи от въображението и наличността.

Изборът на предмет върви ръка за ръка с наричанията за успешен старт на детето в живота и светло бъдеще.

Прощъпулникът в наши дни

Традиционният прощъпулник е една красива и ревностно пазена традиция в наши дни. Тя е изпълнена с позитивизъм и това я прави една от най-хубавите традиции, с които българското културно наследство може да се гордее.

Но истинската магия на прощъпулника се крие в неговия универсален урок – той не е ритуал, който се случва само веднъж в живота. Той е във всеки един момент, когато човек започва ново начало и поема в нова посока. Традицията ни учи, че такива моменти трябва да са съпътствани от голяма доза позитивизъм и пълна подкрепа от близките, защото това е ключът към успеха на всяко ново начинание.

Прощъпулникът е първата стъпка към много други първи стъпки. Той е основата, след която всяка наша крачка има съдбоносно значение. Денят е изключително специален, защото положителната енергия, оставена на този ден, напътства и пази човека през целия му живот.

Тази традиция е израз на безусловната обич, подкрепа и внимание, с които родителите и близките даряват детето – независимо от неговия избор. Тя тръгва от корените и го благославя по целия му житейски път.

Използвай етикетите в края на статията или виж всички публикации за още любопитни теми.