Български традиции: Задушница - вярвания и ритуали

Какво е Задушница и защо се нарича така?

Задушница е денят, в който народът и църквата отдават почит на всички починали. Това е ден, свързан с паметта и с онези, които вече не са между живите, но чието присъствие е останало завинаги в душите ни.

Името „Задушница“ произлиза от думата „душа“. В този ден живите се молят за душите на починалите, за да намерят те своя мир и покой. Чрез молитва, палене на свещ и раздаване на храна, хората изразяват любовта и грижата към предците си.

В народната традиция денят на Задушница е особено силен. Хората вярват, че тогава границата между света на живите и отвъдното е по-тънка. Така душите успяват да се докоснат до близките си и затова е важно човек да ги посрещне с внимание, уважение и доброта.

Традицията е отредила три такива дни през годината.

Кога се отбелязва Задушница?

Голяма (Месопустна) Задушница

Голямата, наричана още Месопустна Задушница или Обща Задушница, е първата за годината. Тя винаги се отбелязва в съботния ден преди Сирни заговезни (Месни заговезни) – една седмица преди началото на Великия пост. Изборът на този ден не е случаен. Предстоящият пост е време за духовно пречистване, а в народното вярване – време, когато душата трябва да се подложи на изпитания и да постигне промяна. Затова, за да продължим напред, е важно първо да се обърнем назад и да почетем паметта на онези, които вече не са сред нас.

В съботата на Голяма Задушница хората отиват на гробищата, почистват местата на своите близки, палят свещи и преливат с вино. Прави се варено жито, което е символ на възкресението и вечния кръговрат. То се раздава „за Бог да прости“, заедно с хляб, вино, сушени плодове, домашно приготвени печива, бонбони, сладки.

Тази задушница често се нарича и „обща“, защото тогава молитвите и милостинята са за всички починали – не само за най-близките.

Черешова Задушница

Тя е втора по ред за годината. В някои краища се нарича и Лятна Задушница. Отбелязва се в събота преди Петдесетница (петдесетият ден след Великден) – рожденият ден на Христовата църква. Името й произлиза от сезона, в който се практикува този обичай – тогава черешите зреят и се превръщат в първия дар на лятото.

На този ден хората отново посещават гробищата, почистват ги, украсяват ги с цветя, палят свещи, преливат с вино и оставят храна за починалите си близки. Най-типичният дар е именно черешата. Вярва се, че тя ще предаде на душите радостта от настъпващото лято и надеждата за очакваното изобилие от плодове, което ще даде земята. Докато Голяма Задушница носи по-сериозно усещане, подсилено от студеното време, Черешова задушница идва с топъл и светъл спомен за предците ни. Хората раздават череши, хляб и вино не само на гробището, а и на нуждаещи се, съседи, случайни минувачи. Така се вярва, че благословията „Бог да прости“ ще бъде по-обширна.

Архангелова Задушница

Наричана още Архангелска, Архангеловска или Рангелова Задушница, тя е третата и последна за годината. Отбелязва се в съботата преди Архангеловден – празникът на Архангел Михаил, който отвежда душите към отвъдното. Именно поради тази причина тя се смята за най-тясно свързана със смъртта и с вярването за преминаването в другия свят. В народните представи Архангел Михаил идва при човека в сетния му час, за да отведе душата му. Затова на този ден хората отправят молитви не само за упокой на душите, но и за милостта на архангела към тях.

На Архангелова Задушница също се носи варено жито, хляб, вино и различни други храни, които се раздават за упокой. Палят се свещи, а гробовете се преливат с вино. В много краища на България тази Задушница е позната още като Мъжка Задушница, защото според поверията Архангел Михаил е „войвода“ на небесните сили, закрилник и водач.

Вярвания, ритуали и символика на Задушниците

Независимо каква е Задушницата – Голяма, Черешова или Архангелова, традиционните обреди са сходни и дълбоко символични. Те носят послания за вечност, светлина и свързаност между света на живите и отвъдното.

Хората посещават църквата, записват имената на близките си и присъстват на заупокойна света Литургия. Някои раздават приготвените храни в храма, а други – на гробищата.

• Жито – това е най-важният дар. След като се свари, в него може да се сложат захар, орехи и стафиди. Житното зърно е семе, което умира в земята, за да даде нов живот – така, както душата преминава в отвъдното, за да възкръсне във вечността.
• Свещ – пали се на гроба или в дома, в памет на покойника. Пламъкът е светлина за душата, която се лута и търси пътя в отвъдното. Затова се вярва, че колкото по-дълго гори свещта, толкова повече светлина ще получи душата.
• Вино – прелива се върху гроба. То символизира Христовата кръв, плодородието на земята, връзката между живите и мъртвите.
• Хляб – споделената храна, която се раздава за „Бог да прости“. С него се изразяват човешката щедрост и милост, а милостинята носи облекчение на душата.
• Други храни – в различните краища и според различните вярвания хората оставят и други храни – важното е всичко да бъде поднесено с чисти мисли и молитва.

Задушница не е само тъга – тя може да бъде и надежда и облекчение, че чрез обредите живите даряват починалите си близки със заслужена почит и топлина, а в замяна получават тяхната благословия.

Любопитни факти за Задушница

• Винаги е в събота – в народната традиция това е ден, посветен на мъртвите. В християнската традиция това е денят, в който Исус Христос е пребивавал в гроба, преди да възкръсне.
• Три пъти в годината – в България се отбелязват три големи Задушници, но на практика през всяка събота може да се отслужи панахида и да се почетат мъртвите.
• Житото като древен символ – вареното жито се използва от стари времена, като подобни обреди със жито са имали и елините и римляните още от древността.
• Черешите – връзката им с Черешова Задушница не е случайна. Червеният плод символизира кръвта и живота, които се предават като дар за душите.
• Преливане с вино – освен с вино, на места хората преливат и с вода или ракия. Вярва се, че течността „освежава“ душата, която идва при живите.
• Храна за душата – има поверия, че парата и ароматът от храната стигат до душите на покойниците. Затова на гроба се оставя не само варено жито, но и топла храна.
• Птиците като посредници – в някои краища има обичай на Задушница да се хвърля храна на птиците, защото се вярва, че отнасят даровете към душите.

Задушница в наши дни

Задушница е тъжно напомняне в забързаното ежедневие. А то е толкова забързано, че понякога на човек му се струва, че Задушница е прекалено начесто. За нас това са дни, но за хората от другата страна може да е цяла вечност, затова е хубаво по-често да си спомняме за тях и да ги почитаме. Дори да има и най-малката възможност нашето жито да прероди душата им, нашата свещ да освети пътя им и нашата молитва да им донесе облекчение, то това е най-малкото, което им дължим. Дължим го и на себе си, защото това ще ни накара да се чувстваме по-добре. Ще знаем, че можем да разчитаме на тяхната подкрепа в трудни моменти, точно както те разчитат на нашата днес.

Въпреки всеобщото негативно усещане, което носи тази традиция, тя е едно напомняне, че делата приживе са не по-малко важни и преди всичко – навременни. Затова във време, когато всеки съветва да мислите преди всичко за себе си, съветът на „Старите корени“ е да отделяте повече време и внимание на близките си, защото от даден момент нататък може да разполагате само с три дни в годината, за да го правите.

Може да ти е интересно: Български традиции: Спазване на пости.
Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.