Български празници: Света Марина - пламъкът на вярата

Коя е Света Марина?

Света Марина е живяла през III век в град Антиохия (днешна Турция). Била е дъщеря на езически жрец. Когато била на 12 години, се заслушала в думите на един проповедник и така се зародила любовта й към Бог. Много искала да приеме християнската вяра, но нямало свещеник, който да я кръсти. Щом разбрал за това, баща й се отрекъл от нея.

Когато била на 15 години, веднъж излязла на полето да наглежда овцете на баща си. Тогава оттам минал местния областен управител, който веднага бил поразен от красотата й и решил да я вземе за себе си. Казвал се Олимврий и бил жесток мъчител на християните. По пътя към близкия град тя не скрила християнските си вярвания, което още повече засилило желанието му да я направи своя жена, с цената на заплахи и мъчения.

Когато стигнали в града, той принесъл жертви и поискал от нея да почете неговите богове. Тя категорично отказала и той наредил да я съблекат и да я пребият с дървени пръти. На следващия ден отново поискал от нея да даде жертва на неговите богове. Тя отново отказала. Тогава той наредил да я приковат с гвоздеи към дъска и да стържат тялото й с метални тризъбци.
Накрая тялото й било разкъсано от рани, но тя упорито отказвала да се поклони на неговите богове. Тогава областният управител наредил да я хвърлят в тъмница, където дебнели бесовете. През нощта се появил дяволът в образа на зловещ змей и захапал главата й, в опит да я погълне. Тогава тя се осенила с кръстен знак (прекръстила се), земята се отворила и прибрала змея в ада. Появила се ярка светлина и бял гълъб, а раните й започнали да зарастват.

На следващата сутрин Олимврий наредил да изведат Марина от тъмницата и всички ахнали от изумление. Той се опитал да обясни излекуваното й тяло с благосклонността на неговите богове, но тя отново възхвалила Божията сила. Тогава той наредил на подчинените си да я удавят, а тя приела това като възможност за своето свето кръщение.

Докато се опитвали да я удавят, отново се появил белият гълъб. Той я докосвал и отлитал нагоре, а светицата стояла над водата, без да потъне, и редяла молитви. После над нея се появил огнен стълб, стигащ до небето, а на стълба имало кристален кръст, от който излизали светли лъчи. Тя чула Божия глас и получила своето кръщение, след което излязла от водата невредима.

В безсилието си, управителят наредил да я обезглавят. Тогава тя смирено навела глава и започнала да се моли. Земята се разтресла, а Господ Иисус Христос се явил със свети ангели на Своята невеста, като я призовал в Своя покой и прострял ръце, за да приеме душата й. Марина се зарадвала и подканила палача си. Той отсякъл главата й, а Иисус Христос приел душата й и я отнесъл в небесното царство.

Така завършил мъченическият подвиг на Света великомъченица Марина. Тя е една от трите великомъченици в православието, заедно със Света Екатерина и Света Варвара. Смята се за закрилница на децата, жените и лечителите.

Какво се чества на 17 юли?

На 15 юли (по стар стил) или 17 юли (по нов стил) честваме паметта на Света великомъченица Марина. Денят е част от летния празничен цикъл и има важно значение в народния календар. В народните вярвания Света Марина наказва с болести онези, които не спазват празника й.

Кои имена имат имен ден на Света Марина (17 юли):

На Света Марина (17 юли) имен ден имат:

• Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела, Марчо.
• Мариян, Марияна – празнуват в някои райони, въпреки че са свързани с Богородица.
• Огняна, Огнян – въпреки, че тези имена звучат подходящо заради нарицателното Огнена Марина, те не са свързани църковно и официално с празника. Тъй като нямат определен църковен празник, те празнуват на 1 януари (както често правят носещите редки имена) или на 17 юли (като символичен избор).

Какво се прави на Света Марина:

В народните вярвания Света Марина пази от болести, особено висока температура, шарка, кожни обриви и ухапвания от змии. Ако се спазят забраните, светицата носи закрила, плодородие и здраве.

Палят се свещи

• Палят се свещи пред икона или в параклис на светицата. Те се палят за здравето най-вече на жените и децата.

Миене с лековита вода

• Ако има аязмо (светен извор), хората се мият за изцеление и пият от водата. В Родопите например Света Марина се счита за лечителка на очни и кожни болести.

Правят се курбани

• В някои села се коли овен или агне в чест на светицата, за здраве на семейството. Храната се раздава на съседи и близки.
• Правят се общоселски събори. Хората се събират на открито, особено ако в района има параклис на Света Марина. Има народна музика, танци, обредни трапези.

Какво не се прави и защо

Ако забраните на празника на Света Марина се нарушат – „огненото й наказание“ може да застигне дома, добитъка или децата.

Не се пали огън и не се готви

• Жените не трябва да палят огън и да готвят, за да се неутрализира "огнената сила" на светицата, която може да причини пожари или болести. Курбанът се приготвя до обяд.
• Света Марина е свързвана с огъня, гръмотевиците и дори змиите, затова забраните се спазват строго.

Не се пере и не се къпе

• За да не се разгневи светицата – в миналото хората вярвали, че водата в този ден може да „хване огън“ (благословията да се превърне в проклятие).
• Бременни жени, родилки и малки деца не бива да мокрят главата си или да вършат женска работа, за да не „получат огън“ (висока температура, обриви, възпаления).

Не се шие и не се плете

• Иглите и острите предмети се смятат за „огнени“ – символи на болест и нараняване.

👀Любопитно:

• Празникът на Света Марина е третият и последен ден от така наречените „Горещници“ (15, 16 и 17 юли) – едни от най-горещите дни през лятото. Хората вярват, че каквото и да се изработи през тези дни „ще изгори“, затова се спазват строги забрани за работа.
• В някои райони на този ден се пали "жив огън", който се прескача за здраве, а от него се взема жар, за да се запали домашното огнище, вярвайки, че това ще предпази дома от болести и зли сили през цялата година.
• Света Марина е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. Вярва се, че тя държи змиите затворени под земята и ако някой не почете празника, може да ги пусне. Затова жените не пипат конци, въжета, не шият и не плетат, за да не ги хапят влечугите.
• Според едно поверие, Света Марина имала брат -  Свети Илия.

Празникът Света Марина в наши дни

На този празник в много села и градове се правят курбани за здраве, празници и фолклорни събори и фестивали. В много села се пали „жив огън“ (чрез триене), след което хората го прескачат за здраве и взимат жар за домашното огнище. Хората ходят до лековитите извори, вярвайки в лечебната сила на водата, където се мият или пият от нея. Някои хора преспиват край изворите с надеждата да получат пророчески сънища. На този ден млади момичета правят магии за любов, за да „заплетат“ ергените.

Света Марина е смятана за покровителка на град Созопол и на Южното Черноморие, затова на 17 юли градът празнува.

Във всички православни храмове в страната се отслужват празнични Свети литургии в памет на Света великомъченица Марина.

Може да ти е любопитно кои са Българските поверия за късмет, а ако искаш още от поредицата "Български празници", прочети за: Еньовден и магията на билките или за Свети Илия.