Пазено знание: Побити камъни – истини и легенди

Какво са Побити камъни

Побитите камъни са едно от най-мистичните и необясними места в България – пустинен пейзаж, в който древни каменни стълбове пазят минали тайни като антични стражи, които не помръдват от векове.

Някои от каменните стълбове са кухи, а други – плътни. Височината им е различна, като някои от тях достигат до 7 метра. На широчина достигат до 3 метра. Подредени са, сякаш нарочно, на групи от редове или кръгове. Пейзажът напомня на древно мегалитно светилище, но тук няма човешка намеса – всичко е дело на природата.

Макар историята им да започва преди около 50 милиона години, когато мястото е било дъно на море, първите сведения за Побити камъни се появяват през XIX век. Начинът им на образуване и до днес е предмет на спорове, като това, което е сигурно, е че са изцяло творение на природата. Основната научна хипотеза е, че са образувани от карбонатно циментиране около газови емисии в древното морско дъно (конкреции).

Наричат ги още „Дикилиташ – това е старото им турско наименование и в превод означава „побити камъни“(Dikili – побит/изправен; taş – камък). Те са сред първите официално обявени и защитени природни забележителности в България (1937 г.), а по-късно влизат в обхвата на „НАТУРА 2000“.

Как да стигнем до Побити камъни

Отговорът на този въпрос не е еднозначен, тъй като те се разпростират на територия от 50 квадратни километра, в които са обособени 18 групи, 14 от които са по-значими по размер.

Най-популярната група камъни (Център-юг) се намира на около 20 км западно от центъра на гр. Варна по пътя за гр. Девня, който върви успоредно на магистрала Хемус. Групата е непосредствено до пътя, оградена е и има обособено място за паркиране. От другата страна на пътя има друга група, до която достъпът е свободен. Други известни и леснодостъпни групи са Слънчево и Канарата (до гр. Белослав). Останалите групи са разпръснати из близките общини и всяка от тях е не по-малко впечатляваща.

Легенди за побити камъни

Мистериозният произход и причудливите форми на Побити камъни предизвикват въображението и засилват вдъхновението у всеки, който ги зърне.

Вярва се, че там, където пясъкът тъне в тишина, пазена от каменни стражи, нещо е станало – нещо, което само камък може да издържи.

Легенда за вкаменения великан

Разказва се, че тук някога живял великан – огромен, силен и горд. Той много искал да се издигне до боговете, затова решил да построи мост от земята до облаците.

Наоколо имало само пясък, затова започнал да лепи песъчинките, правейки здрави колони, които редял една до друга. Работел денем и нощем, но движещата сила на тази негова всеотдайност била неговата високомерност и това не останало скрито от Бог.

Всевишният се ядосал и решил да смири надменния дух на упорития великан. Докато поставял поредната колона, ярка светлина от небето превърнала великана и моста му в каменна статуя. След това силен гръм разтърсил земята и статуята се пръснала на парчета из цялата местност.

Така каменните колони и великана останали да стърчат като предупреждение – както за великаните, така и за хората.

Легенда за победените демони

Някога по тези земи живял змей – пазител на добруджанските полета и варненските брегове. Но в подземието на сегашните Побити камъни живеели демони, които излизали нощем и измъчвали хората – разболявали добитъка им, сушели нивите им и гонели съня им. Горките хора един ден не издържали, събрали се и се примолили на змея да им помогне. Обещали му най-хубавата девойка от околността и той се съгласил.

Седнал змеят и дълго мислил как да надхитри демоните – те били много, а той бил сам и трудно щял да се разправи с всичките наведнъж. Понеже, освен невероятно силен, бил и много умен, бързо измислил решение.

Отишъл до подземието, над което жаркото слънце така нагрявало пясъка, че парел на краката. Издигнал се нависоко и разперил широко крила, а те били толкова големи че закрили слънцето.

Демоните помислили, че е нощ и започнали да изпълзяват от леговищата си. Когато и последната твар излязла, драконът свил крилете си, а слънцето изпепелило всички демони до един, превръщайки ги в стърчащи каменни колони.

Оттогава хората приели мястото за свято, защото змеят го е очистил.

Легенда за самодивския кръг

Разказват, че лятно време, точно по Илинден, самодивите се събирали на това пусто място. Избрали го, защото дърветата и тревата ги криели от хорските очи, а камъните и пясъка не издавали стъпките им.

Нощем, под лунната светлина, те играели своето самодивско хоро около каменните колони. Всяка самодива заставала до тях, опирала длан в камъка и черпела сила от земята.

Хората от близките села разказвали, че нощем виждали светлини – все едно пламъчета мъждукали между колоните. Смятало се, че който погледне самодивския танц без позволение, остава без глас, защото самодивите му взимат думите.

Местните ограждали с камъни местата, където били самодивските кръгове. Вярвали, че там се усеща силна енергия и ако влезеш там с чисто сърце, ще се излекуваш, но влезеш ли с лоши помисли – ще изгубиш гласа си.

Легенда за прокълнатото селище

Друга легенда разказва, че някога на това място е имало богато тракийско селище. Хората там били много горди, а когато съчетавали гордостта с виното, започвали да се подиграват на боговете, да не спазват традициите и да пренебрегват забраните.

Божеството Сабазий се разгневило и изпратило предупреждение:

„Ако скоро не се смирите, аз ще ви смиря.“

Но хората нито се стреснали, нито се променили. В деня на голямото наказание земята се разтресла от силен гръм, къщите се сринали и станали на прах и пепел, а хората били вкаменени във вида, в който ги е заварил гърмът.

От телата им останали само каменни стълбове, изправени като последен укор и обречени на вечно смирение.

Легенда за вратата към подземния свят

Според най-старата и най-страшна легенда, Побити камъни са пазачи на врата, която водела към света на сенките. Вратата се отваряла само веднъж годишно – в нощта срещу Еньовден. Тогава между колоните се появявали сенки без тела, които можели да объркат пътя на човек. Старите хора казвали:

„Не ходи там на Еньовден, че може да не се върнеш.“

Каменните стълбове били стражите, които не позволявали сенките да преминат напълно в нашия свят, затова хората в никакъв случай не бивало да ги рушат или поругават.

Побити камъни в наши дни

Днес много хора твърдят, че мястото притежава силна енергия. Други вярват, че наблизо има лековита вода, която помага при различни заболявания. Трети посещават мястото най-вече заради сюрреалистичния пейзаж, който те пренася в непозната територия и разпалва любопитството, изследователския дух и въображението.

Побити камъни често са сцена за сватбени фотосесии, филми и интересни събития. Те са прекрасна възможност човек да се откъсне от градския шум и да се потопи в магическа атмосфера с много древна история.

Лесният достъп и равнинният терен позволяват на всеки желаещ да ги види. От нас се иска единствено да подхождаме с уважение към мястото и да ги пазим. Би било чудесно, ако след 50 милиона години имаме възможността да видим, че те все още са там.

Може да ти е интересно: Пазено знание: Защита от слънцето с народни средства.
Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.

Като резервираш места за настаняване чрез Booking.com си гарантираш, че ще имаш възможността да разгледаш повече интересни места в района на град Варна – а те никак не са малко.
Използването на този линк не променя цената за теб, но подкрепя развитието на Старите корени.