Пазено знание: Тайните на връх Мусала

Връх Мусала – пътят към небето и легендите на Рила

Макар и най-високият в България, връх Мусала (2925 метра) умело пази своите тайни, покривайки с мистично одеяло оголените си скали. В тази статия ще се заслушаме в шепота на вятъра на върха, за да чуем какво ще ни разкаже.

Рила е красива, величествена, внушителна, впечатляваща и определено – доста изморяваща. Разстоянията са измамни, но пък разкриват приказни картини, които завинаги остават в сърцето.

Първенецът Мусала изглежда на една ръка разстояние от небето, а въздухът е толкова чист, че можеш да видиш България като на длан. Неслучайно името „Мусала“ се свързва с арабското musalla – „място за молитва“, защото тук човек наистина се чувства близо до Бога.

Как се стига до върха

Най-популярният маршрут: от Боровец до Ястребец с лифт

Най-лесният и предпочитан начин да изкачиш връх Мусала започва от курорта Боровец. Оттук тръгва кабинков лифт до местността Ястребец (2369 м) – около 25 минути плавно издигане през иглолистни гори и с панорамни гледки към върховете на Рила и селата в подножието.

Важно е да проверите работното време на лифта, тъй като има дни, в които не работи поради профилактика (обичайно са понеделник и вторник).

От горната станция (хижа Ястребец) започва пешеходната част на този маршрут. Пътеката е добре обозначена и минава покрай няколко ключови точки:

• Хижа „Мусала“ – разположена на 2389 м, на брега на Мусаленското езеро. Пътят от Ястребец до хижа „Мусала“ е подходящ за деца и е чудесен начин те да бъдат потопени в света на дивата природа, а при повече късмет, може да видят и диви кози. Хижата е удобно място за почивка и чай преди финалното изкачване. Разполага с леглова база, столова и доста оживена атмосфера, особено през лятото, когато е пълна с ентусиазирани туристи.
• Заслон „Ледено езеро“ („Еверест“) – малък заслон под самия връх, на 2710 м, сгушен край най-високото Мусаленско езеро. Това е последното убежище преди последния участък – кратък, но стръмен. Тук често спират групи за кратка почивка, за да поемат глътка въздух.
• От заслона до върха следва по-стръмно изкачване по камениста, но сравнително безопасна пътека, маркирана с червено-бяла лента.
• Общо времето от Ястребец до върха е около 3 – 3,5 часа при нормално темпо за физически здрав човек. То е много относително, затова е хубаво всеки да преценява времето си така, че да не закъснее за лифта.

След като изкачиш каменния гребен и стигнеш върха, ще останеш без думи. Тук човек рядко говори – просто гледа, диша и слуша как планината разказва своите истории.

Алтернативни маршрути:

• С лифт до Ястребец, след това по билото – около 4 часа. Маршрутът е за по-опитни планинари.
• От Боровец, пеша – около 7 часа (преодолява се голяма денивелация).
• От други хижи в района, като „Грънчар“, „Заврачица“, „Марица“ и други – всеки маршрут предлага различни гледки и преживявания.

Най-доброто време за преход е от юни до септември, когато снегът се е стопил, а времето е стабилно. Нашите домакини в Говедарци споделиха, че през последните години опитните планинари все по-често избират месец октомври за разходка в планината – тогава времето все още е благоприятно и няма толкова много туристи. През зимата върхът е достъпен само за хора с опит и подходяща екипировка.

Полезни съвети:

• Преди да се отправите към планината, направете си туристическа застраховка. На нас ни излезе под 2 лв. (€1)/човек на ден, което е символична сума на фона на покритието и ползите при евентуална злополука.
• Носете си топли дрехи – дори през лятото температурите на върха често падат под 5°C.
• Носете шапка и слънцезащитен крем – независимо от сезона, слънцето там е силно.
• Дори в прогнозата за времето да не се споменава дъжд, времето във високите части на планините винаги е непредсказуемо, затова е хубаво да имате подръка дъждобран.
• Обувките трябва да са подходящи за планина.
• Вземете със себе си достатъчно вода – по пътя няма много източници.
• Излезте рано – така ще разполагате с повече време, а и често най-хубавите гледки са сутрин, когато облаците все още не са покрили върха.
• Следвайте маркировката и се движете по утъпканите пътеки – това пази както вас, така и планината.
• Пазете планината чиста.

Легенди за Мусаленските езера

Ако тръгнеш по пътеката към върха, първото, което ще те посрещне, са Мусаленските езера – седем на брой, нанизани като кристални огледала по склоновете на планината. Те лежат в малка ледникова долина, разположени едно над друго – всяко от тях различно по цвят, форма и характер. Най-ниското е близо до хижа „Мусала“, а най-високото – под самия връх, където се намира и заслонът „Ледено езеро“ („Еверест“). Макар и част от тях да са безименни, те крият истории, които шепнат на старите планинари, пастири и ловци.

Легенда за сълзите на небето

Една от най-популярните легенди разказва, че тези езера не са просто вода, а сълзи, проляти от небето. Някога, когато Бог разделял небето, земята и моретата, Рила била толкова висока, че почти докосвала небесния свод. Един ден планината понечила да надникне в самото небе, а то се изплашило, че тя ще отнеме от силата му – и тогава заплакало. Сълзите му се стекли по скалите, събрали се в долините и оформили седемте Мусаленски езера.

Затова старите хора казват, че всяко от Мусаленските езера има свой характер – едно е тихо и спокойно, друго винаги леко трепти, трето никога не замръзва напълно, дори през най-лютата зима. Това са настроенията на небето, заключени в планината.

Легенда за самодивските огледала

Друга легенда гласи, че нощем, когато луната се оглежда в тъмната вода, край езерата се събират самодиви. Те идват да перат дългите си воали на сребърната светлина и да се оглеждат в кристалните води на езерата.

Казват, че ако човек види отражението на самодива в някое от Мусаленските езера и не се изплаши, ще има късмет през цялата година. Но ако дойде вечер и наруши танца им, ще се изгуби в мъглата, която те повдигат над водата.

Легенда за Леденото езеро – сърцето на Мусала

Най-високо от всички стои Леденото езеро – малко, но дълбоко, студено и мълчаливо. Дори в най-топлите дни ледът край него не бърза да се стопи. Старите хора вярват, че в това езеро се крие сърцето на Мусала, там живее духът на планината.

Има поверие, че ако оставиш камъче на брега на Леденото езеро и прошепнеш желание, планината ще го „запомни“ – но само ако си дошъл с чисто сърце. Когато ледът се разтопи, желанието ще тръгне надолу с потока, в търсене на пътя си към сбъдването.

Туристите днес често спират там, не само за почивка, а и за миг мълчание – защото тишината на това място наистина звучи като древна молитва.

Енергията на езерата

Дори без легенди, Мусаленските езера носят особена енергия. Водата им отразява небето по различен начин през деня – сутрин е синьо като сапфир, по обяд е зелено като борова игла, а привечер е почти черно. Някои виждат в това игра на светлината и минералите, а други – духът на планината. Едно е сигурно – тук небето и земята си говорят на езика на красотата.

Легенди за връх Мусала

Най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров не е просто каменен исполин. Според разказите от миналото, той е планински олтар, където се срещат небето и земята. От тук започват легендите – едни от тях забравени във времето, а други – предавани от уста на уста в продължение на векове.

От „Тангра“ до „Аллах“

Преди векове, когато по тези земи бродели тракийски жреци, върхът се е наричал Тангра или Мусала Тангра – домът на бог Тангра, върховният бог на небето, светлината и гръмотевиците. Вярвало се е, че на върха гори вечен огън, който жреците поддържали постоянно, за да умилостивяват небесните сили.

По-късно, когато османците завзели тези земи, името на върха било променено – нарекли го „Мусала“, от арабското „мусалла“ – „място за молитва“. Така, без някой да го осъзнава, старият символичен тракийски олтар към небесния бог станал символична планинска джамия до самото небе.

И двете вярвания имат един и същ корен – идеята за висше място, където човек е по-близо до Бога.

Легенда за битката на братята-великани

Една стара легенда, която се разказва в Самоковско, гласи, че някога Мусала и Вихрен били двама братя – планински великани. Те се скарали за любовта на една самодива – дъщерята на Рила. Вихрен, буен и горд, започнал да мята към брат си огромни скали, а Мусала му отвърнал със светкавици, които разцепили небето и земята.

От тяхната битка се родили долините и езерата, а двамата братя се отдалечили завинаги един от друг. Макар и от разстояние, те не спират да се карат, за което свидетелстват бурите, които и до днес не стихват между Рила и Пирин.

Затова хората вярват, че когато над Мусала се съберат тъмни облаци и загърмят далечни светкавици, старите братя отново спорят в небето.

Легенда за Пазителя в мъглата

По-слабо позната, но особено мистична е легендата за Пазителя на Мусала.

Говори се, че в мъгливи утрини, когато планината не показва лицето си, по ръба на скалите се движи висока сянка, наметнала плащ от мъгла. Планинари, които са нощували край заслона „Ледено езеро“, разказват, че чували звуци от стъпки по камъните, макар и да нямало никой.

Според легендата, това е духът на древен жрец на Тангра, който пази върха от онези, дошли без уважение или чисто сърце. Ако се отнесеш към Мусала с почит, мъглата ще се вдигне и ще ти покаже пътя. Ако ли не – ще се изгубиш в нея.

Легенда за Снежната царица

Има и по-нежна, почти приказна легенда, разказвана от старите планинари.

Според нея, на върха живее Снежната царица – тя е духът на планината, който пази снега чист и ледовете вечни. Всяка пролет, когато слънцето се опитва да разтопи последните преспи, тя слиза към Леденото езеро, разресва дългите си бели коси и шепне:

„Докато аз съм тук, върхът ще бъде бял.“

Затова, дори в най-топлите дни, по изгрев можеш да видиш снежинки, които блестят върху камъните като кристали. Казват, че това е воалът на Снежната царица, разстлан за благословия.

Връх Мусала в наши дни

По пътеките, по които някога са вървели жреци и овчари, сега ходят туристи, фотографи и мечтатели. И ако в миналото са се качвали на върха в търсене на Бог, днес всеки се качва най-вече в търсене на себе си.

Много хора отиват с идеята да покорят Мусала. Мусала е връх, който не можеш да покориш. Всъщност той те покорява. Макар да си в облаците, той те заземява. Дава ти ясно да разбереш, че си една малка частица от нещо огромно. Единственото, което зависи от теб, е доколко значима частица ще бъдеш.

Някои казват, че човек поне веднъж в живота си трябва да изкачи връх Мусала. Истината е, че човек трябва поне веднъж в живота да се докосне до него. Може да се изкачиш на върха и да не усетиш нищо. А може да стоиш в подножието му и да чуеш шепота на древен глас, който ти разказва история за едни отминали времена, сваля тежестта от душата ти, засилва любовта към природата в сърцето ти, отваря очите ти за смисъла на живота и те прави по-добър човек.

Може да ти е интересно: Пазено знание: Вълчи празници - страхът от Куцулан и Мрата.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.

Потопи се в легендите на връх Мусала и резервирай настаняване в Booking.com.
Разгледай тематичните книги на Store.bg за още идеи и вдъхновение.
Използването на тези линкове няма да оскъпи преживяването ти, но ще помогне за развитието на Старите корени.