Български традиции: Тричане – забраненият ритуал

Какво е тричане?

Тричането (церилка, тричене, къпане на кучета, бесене на кучета, церене на кучета) е традиционен български ритуал, който поражда много спорове, вследствие на което е официално забранен в България от 2011 година. Той води началото си от стари славянски и тракийски обичаи, още преди появата на християнската религия. В тези времена водата е била възприемана като свещен елемент – тя можела да очиства и отмива злото, болестите и нечистите сили. Ритуалът се е изпълнявал през пролетта, защото това е времето, когато се заражда „новият живот“. Това е било най-подходящото време за обреди за пречистване и обновяване – за хората, добитъка и домовете. Традиционно се е изпълнявал около Сирни заговезни (на Чист понеделник – първият ден от Великденския пост) или на Тодоровден.

Подобни ритуали има и сред други балкански народи – гърци, сърби и румънци, но тричането на кучета е характерно за българските земи, най-вече за района на Странджа, Средногорието, Родопите и Тракия.

Защо се прави тричане?

Хората са възприемали този ритуал като обредно пречистване от зли сили, болести или уроки. Тъй като уличните кучета обичайно обикалят цялото село, се е вярвало, че злите сили и болестите могат да се „залепят“ за него, затова то трябвало да бъде „пречистено“ – така хората били спокойни за здравето и плодородието през годината.

В народните вярвания кучето е гранично същество – стои между световете. То живее сред хората, но има способността да усеща невидимото – духовете, вампирите, нечистите сили. В народните песни и поверия кучето често е пазител на дома и двора, посредник между човека и отвъдното, затова се е вярвало, че то поема злото върху себе си. Така с времето се появява вярването, че ако се очисти кучето, ще се очисти и цялото село. В някои краища се вярва, че този ритуал се извършва за здраве на кучетата, за да не се разболяват от бяс.

Как се прави тричане?

За краищата на два дървени пръта се завързва въже, което се усуква. Получава се примка, която се поставя на гърдите на кучето. После прътите се вдигат над водоем, а кучето започва да се върти, докато се развие въжето – тогава кучето пада във водата. Това се повтаря три пъти, а после кучето се оставя да изсъхне на слънце или на топло. Накрая се прави обредно хоро, с което хората отпразнуват пречистването. На някои места са се измивали с водата, в която е било кучето – като символично „споделяне“ на пречистването.

Тричане на хора

Този ритуал се изпълнява много по-рядко и протича по по-различен начин, но носи същия смисъл. Това е обредно пречистване на болен или урочасан човек. Прави се чрез поливане с вода, прекадяване или символично „триене“ с билки, вода и сол.

Понякога терминът се използва и за ритуално измиване на родилка или дете след раждане, с цел да се прогони злото.

Той също се изпълнява три пъти, защото тройката е магическо число в народните вярвания – символ на пълнота и защита.

Тричането в наши дни

Както споменахме, практикуването на този ритуал в наши дни е забранено. В съвременния начин на живот насилието над животни не се толерира. За щастие в българските традиции има редица други ритуали за пречистване от злото, които не изискват насилие. Ако непременно трябва да бъде използвано куче, то може просто да бъде напръскано със светена вода, например. Не е необходимо някой друг да страда заради собствените ни грешки. А може би това, което наричаме „зли сили“, е възмездието, което неминуемо ни застига заради наши грешни избори и лошо отношение.

Тричането е ритуал, който олицетворява една многовековна практика – да прехвърляме грешките си на някой друг. Забраната му е стъпка към това да погледнем себе си и да внимаваме повече за собствените си действия, защото следващия път може да няма кой друг да поеме вината вместо нас.

Може да ти е интересно: Български традиции: Спазване на пост.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.