Старите корени

Високо в Рила планина, насред разредения въздух и вечните песни на вятъра, гордо се извисяваше величествен връх. Вековни гори застилаха подножието му със зелен килим, а на самия връх растеше едно-единствено дърво. Беше самотен бор, който сякаш се бе родил от камъка и небето. Неговите корени се вплитаха в скалите като жива паяжина, а клоните му се протягаха, сочейки към безкрайния хоризонт.

Най-ранната информация, която открих, е поместена в книгата „Лекар“ от 1897 година, чийто автор е Д-р И. П. Любенов, а статията е озаглавена „Грип (инфлуенца или епидемична и заразителна хрема)“. ВАЖНО! Следва текст, който съдържа осъвременена информация от исторически документ от 1897 година и не представлява съвременен медицински съвет. Винаги се консултирайте с лекар за всякакви здравословни проблеми. Под думата „грип“ се разбирали две почти еднакви епидемични болести. Първата засягала повече децата и епидемията се срещала всяка година през есента и зимата. Тогава грипът се придружавал с кашлица и затова се наричал още „епидемичен бронхит“ (повечето хора са го знаели като „салгън“).

Секновение се отбелязва на 29 август (11 септември по стар стил) и е народното име на християнския празник „Отсичане на главата на свети Йоан Кръстител“. Името произлиза от „сека“, „сеча“, „режа“, „отсичам“ и е пряко свързано с евангелското събитие – отсичането на главата на свети Йоан по заповед на цар Ирод. Затова в народните обичаи денят е свързан със символиката за „сечене“ и „рязане“.

В минали времена, когато горите били големи, а селата – малки, единствената светлина и топлина идвала от слънцето, а зимите били дълги, студени и жестоки. Студът е пронизвал костите, а снегът е затрупвал всичко живо, притискайки го с месеци под дебелата си завивка.

В старите български вярвания, бродникът е душата на човек, който след смъртта си не е намерил покой - така той нито е жив, нито напълно мъртъв. Той се скита между световете, вечно търсещ и бродещ и оттам произлиза наименованието му. Бродникът е лутаща се сянка, останала без дом, без гроб и без молитва.

Прилошаването по време на пътуване, било то с автомобил, автобус, влак, самолет или лодка, е неприятно преживяване, през което много хора преминават.  Кинетозата, наричана още „морска болест“ е била позната и в миналото. Макар че тогава хората са имали значително по-уседнал начин на живот и не са пътували толкова много, симптомите й често са се проявявали по време на път с каруца, карета, на кон по неравните пътища, а също и когато са се качвали на лодка или гемия.

В миналото хората са си обяснявали с магия невидимото зло, идващо под формата на болести, нещастия, внезапна смърт, злополуки, безплодие, завист и страх. Когато не е имало лекарства и хората не са разполагали с резултатите от съвременните психологически наблюдения, децата са се разболявали от „уроки“, добитъкът е умирал от „направена магия“, а бракът е бил несполучлив, защото „някой е заключил любовта“.

Вярванията, свързани с червения конец не са уникални само за България, но у нас те са дълбоко вкоренени и преплетени с народните обичаи. От историческа гледна точка червеният конец присъства в обредите още от тракийски и славянски времена – когато червеният цвят е бил считан за символ на живот, кръв и защита . В езическите практики се е вярвало, че конецът свързва човека със сили от отвъдното, предците и природата.

В живота много пъти сме чували как някой се оплаква, че е „вързан“ и в нищо не му върви. Не че не се старае, не че не заслужава – но сякаш невидима ръка дърпа назад всичко хубаво, което иначе би му се случило. На нас също не ни е чуждо това усещане. В миналото народът ни го е наричал връзване на късмет – една от най-потайните и забранени магии, с корени от далечното минало.

Погачата за дете се прави на 40-тия ден след раждането на бебето . Корените на този ритуал водят към древните езически времена, когато предците ни са живеели в почит и уважение към природата и нейните сили. Тогава всяко дете се е смятало за дар от боговете . Появата му на бял свят е означавала, че душата му е преминала успешно през тайнствения праг на раждането. Затова е било необходимо то да бъде прието и благословено със специален ритуал.