Старите корени

Има един тих момент в началото на пролетта, от който всичко започва да се променя. Все още не е Великден, пролетните цветя не са разцъфнали, но земята започва да диша по друг начин. Този момент започва с Лазаровден .

Когато пролетта окончателно разчупи ледовете на зимата и земята започне да мирише на живот, българското село притаява дъх в очакване на красивия пролетен обичай лазаруване . Когато заехтят първите стъпки на лазарките, то оживява с ритъма на техните песни.

Навън е ранно лятно утро. Въздухът тежи от зеленина, а селото стои на границата между два свята. Чуват се тъпан, стъпки, звън на метал и звънчета.

В старите времена природата е била почитана като жива сила, а за човека е било жизнено важно да живее в равновесие с нея. Тогава зад всяка продължителна суша, тежка болест или необяснимо бедствие се е криела могъща сила, която носела наказание или изпитание. Хората вярвали, че за техните несгоди е виновен змеят .

В народните вярвания за всяка дума има място, а за всеки обичай – причина. Затова и пейкуването остава завинаги в българските традиции като важен обред, съхранен в паметта на хората от Тетевенския край.