Български магии: Вадене на корен

Какво представлява „ваденето на корен“?

Човешка ръка държи растение, изтръгнато с корена - вадене на корен във фолклора.
„Вадене на корен“, като ритуал за лекуване на болести с билки и заклинания, действително съществува в българския и изобщо в балканския фолклор. Това е вид традиционна народна медицина, която съчетава употребата на лечебни растения с магически действия, слова и ритуали.
В българската народна традиция „ваденето на корен“ е специален ритуал, свързан с лекуване на болести чрез билки и магически думи. Този обичай съчетава силата на природата с вярата в силата на думите, създавайки лечебна практика, която е предавана от поколение на поколение.

Как се прави?

Изкопава се корен на лечебно растение (например жълт кантарион, мащерка, живовляк и др.), което се смята за носител на силата на природата. Самото изваждане на корена се извършва с определени заклинания, молитви или магически думи, за да се освободят силите му и да се пренесат на болния. След това коренът или билката се използва в отвара, тинктура, компрес или се носи като амулет срещу болест.

Защо коренът?

В народната медицина коренът е символ на здраве и жизнена сила. Той е „основата“, която храни цялото растение, и затова билкарите вярват, че от корена идва най-силната лечебна сила. Именно затова „ваденето на корен“ се смята за мощен лечебен акт — с него сякаш изваждаш болестта от тялото.

Корените в българската народна медицина и магия

Корен на растение, коренова система, вадене на корен.
В традиционната медицина на България корените са символ на жизнената сила и здраве. Затова „ваденето на корен“ е и символично „вадене“ на болестта от тялото на човека. Тези ритуали са били извършвани от лечители, знахарки или баби-лечителки, които съчетавали билките с думи за изгонване на болестта, понякога с допълнителни ритуални действия — като палене на огън, поръсване с вода или прясна билкова смес, носене на определени символи.

Примерно заклинание:

„Корен здрав, корен силен,
болестта нека ти е плен.
Излез, болест, от това тяло,
сила и здраве донеси на мене!“

Най-често използвани билки и корени при ритуала „вадене на корен“:

Не всякакви билки се използват за „вадене на корен“ — обикновено това са специфични лечебни растения, които в българската народна медицина са с доказани лечебни свойства и са свързани с магически и обредни практики:
  • Жълт кантарион (Hypericum perforatum) - много силна лечебна билка, свързана с изчистване и защита. Вярва се, че може да прогонва злото и да лекува рани, нервни болести и депресии.
  • Мащерка (Thymus serpyllum) - смята се за мощна билка против простуди, кашлица и всякакви болки. Коренът й също носи сила и се използва в ритуали за здраве.
  • Живовляк (Plantago major) - счита се за лечебна билка за рани и кожни заболявания. В много области се ползва и магически – за „вземане“ на болестите.
  • Босилек (Ocimum basilicum) - освен за готвене, босилекът е билка със силни защитни и лечебни свойства. Използва се в обредни практики за привличане на любов и прогонване на злини.
  • Глухарче (Taraxacum officinale) - коренът на глухарчето е ценен за пречистване на организма и за подобряване на чернодробната функция. В ритуали може да символизира пречистване.
  • Върбинка (Verbena officinalis) - счита се за свещена билка с магически свойства – предпазва от уроки, лекува болести и носи късмет.

Защо се използват точно тези билки?

  • Те са лесно достъпни в природата на България.
  • От векове се предават традиции за тяхната лечебна сила.
  • Смята се, че в корените им е концентрирана жизнената енергия.
  • Често се свързват с конкретни вярвания и магически практики.

Значение и вяра

Ритуалът „вадене на корен“ не е просто изкопаване — това е специален акт, при който се призовават силите на природата чрез самата билка и думите на лечителя. Правилно подбраният корен става носител на силата, която трябва да помогне на болния да оздравее.

Исторически сведения

Има фолклорни записи и етнографски изследвания, които документират тези практики. В много села и региони на България до началото на XX век те са били част от ежедневния бит и традиционно лечение.

👀Любопитни факти

Билкар държи два снопа билки - народен лечител във фолклора.
Коренът се вади с ръце или се използват специални инструменти, като дървени лопати, за да не се наруши енергията на растението. Билката Страшниче (Изтравниче) се използва срещу уроки и страх (помага още при грип, кашлица и астма). При стомашно-чревни неразположения са използвали Смрадликата. Понеделник и вторник са смятани за особено благоприятни дни за вадене на корени, тъй като се свързват с новото начало и растеж.

В наши дни

Днес тези ритуали са рядкост и повече остават като част от фолклорното наследство и традиционна култура. Все пак, много хора се връщат към билките и народните практики като допълнение към модерната медицина. Не е рядкост човек да открие лек за иначе неразрешим проблем именно в древна, отдавна забравена практика. Ваденето на корен днес е символ на навлизане в дълбочина и „изкореняване“ на проблема. Това тълкуване е възможно да е вследствие именно на древните практики. Неслучайно озаглавих блога „Старите корени“. Те са основата, върху която градим. Колкото по-стабилна е тя, толкова повече ще можем да надграждаме. Старите хора са знаели, че силата идва от корена.

Вие знаете ли интересни практики, свързани с употребата на корени?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Митични създания: Змей - влюбеният пазител в българския фолклор

Митични създания: Самодиви – магичните духове в българските гори

Митични създания: Караконджул – нощният кошмар на Мръсните дни