Старите корени

Има нощи, в които тишината е по-скоро опасност, отколкото благословия. Нощи, в които според старите хора светът е „отворен“, а границата между видимото и невидимото е тънка. Тогава идва Сивуйницата – древен женски обред за прогонване на Мръсните дни и за възстановяване на реда в дома и общността.

Има места, пред които човек инстинктивно снижава глас. Планински извор в сянката на скала, пещера с дъх на влага, скална ниша в тихата гора, стара икона, докосната от хиляди ръце. На такива места често ще видиш монети – хвърлени, подредени, забравени. Но малцина си задават въпроса защо ги оставяме и доколко е редно това.

Има дни от годината, в които селото оживява, а селският площад се превръща в сцена на епична битка между доброто и злото. Въздухът звъни от чанове, земята трепери под тежки стъпки, а страховити маски плашат, но също и пазят. Това е времето на кукерите. Време, в което старите корени оживяват и ти напомнят, че колкото по-голямо е злото, толкова по-шумно ще бъде прогонено. Те идват, носейки надеждата, че има ред, който идва след хаоса.

Има дни, в които народът ни почита светци, а има и такива, в които се покланя пред самия живот. Такъв е Бабинден – празникът на жената, която помага на новия живот да прекрачи прага на този свят. Денят на бабата-акушерка , на майчинството и на продължението на рода.

На 7 януари народът отбелязва Ивановден. Това е денят на Свети Йоан Кръстител – Предтечата, който кръщава Христос във водите на река Йордан. Празникът идва веднага след Богоявление и продължава силата на водата , благословията и пречистването. Но Ивановден е и нещо повече – той е ден за чест, памет и духовно обновление.

Докато празничните светлини на Коледа и Нова година бавно изгасват, в нощта срещу Богоявление българският календар ни поднася възможност за духовно пречистване и подготовка, за да влезем в новия годишен кръг с чисто сърце.