Старите корени

Когато думите пазят света Има нощи, в които тъмнината не е просто липса на светлина. Тя е време на изпитание, на преход, на отворени врати между световете. В българската традиция най-дълбоката такава нощ е нощта срещу Коледа . Тогава не всеки има право да говори. Тогава не всяка дума тежи еднакво. Затова тръгват те – коледарите . Те не са просто певци или веселяци. Те са носители на слово, което благославя, пази и „заключва“ живота за идната година. Избраните пазители Коледар не се става по желание, а по призвание и доверие от общността. Това са млади, неженени мъже – физически силни и духовно „чисти“. В народните представи те стоят на границата между старото и новото, символизирайки бъдещето и продължението на рода. Йерархията Всяка „чета“ има своята свещена йерархия: Станеник (Водач) – пазителят на реда, който носи опита на предците. Благословник – гласът на дружината, който изрича сложните наричания, имащи силата на молитва. Песнопойци – онези мъже, които чрез ритъм и мелодия изп...

Има дни, които не са просто дата в календара, а истински праг. Тогава старото си отива с достойнство, а новото още не е стъпило твърдо на земята. Такъв е 1 януари – време за официалния старт на годината, но и мистичен момент за раждането на надеждата. В българската традиция това е ден, който преплита няколко смисъла – колкото далечни, толкова и близки. Нова година, Васильовден и Сурва са доказателство, че българското сърце е достатъчно голямо да пази старото и да приеме новото. История на празника – среща на три свята Пътят на 1 януари до нашето съвремие е белязан от наслояването на три различни пласта: Гражданското начало – Новата година като официален старт на летоброенето се налага сравнително късно. В древността новият живот е започвал през пролетта. Християнската вяра – на този ден Българската православна църква почита паметта на Свети Василий Велики – един от най-значимите мислители и защитник на бедните. В народното съзнание той е стопан на годината и пазител на дома. Езическа...

Стефановден е последният светъл празник от годината. Той затваря коледния кръг и осветява прага на новата година. Носи благодарност за изминалото свято време и благославя новия годишен път. В българския народен календар това е ден за помирение, почит и вяра. Свети Стефан Първомъченик – венецът на вярата Стефановден е посветен на паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик (Първомъченик). Кой е Свети Стефан Свети Стефан е избран от апостолите за един от седемте дякони на Христовата църква. Неговата мисия е била да служи на бедните и да поддържа общността. Бил надарен с изключителна мъдрост, силно слово и дар да твори чудеса , което го превърнало в яростен проповедник на новото учение. Мъченичество и символ Заради откритото си изповядване на вярата, Стефан е обвинен в богохулство. Пред съда (синедриона) той не се поколебал, а още по-смело заявил своята истина. Затова бил изведен извън Йерусалим и убит с камъни. Любопитен факт Името Стефан произлиза от гръцката дума „стефанос“...

Времето като валута и корените на обмяната Още преди да съществуват монети, банкноти и банки, хората по нашите земи са търгували. Търговията не е била с пари, а с време, труд и нужда. Бартерът е бил първата форма на обмяна – жито срещу сол, добитък срещу оръдие, услуга срещу защита. Стойността не е била изписана върху знак, а е живеела в самата вещ и в доверието между хората. Солта е била ценност, защото е съхранявала живота – неслучайно най-древните центрове на търговия по нашите земи, като праисторическата Солница край Провадия , са били съсредоточени около добива й. Житото се е ценяло, защото е гарантирало бъдещето. Добитъкът тогава е бил мярка за богатство и сигурност. В тези времена валутата не е била предмет, а смисъл. С появата на първите монети – тракийски, гръцки, по-късно римски – обмяната се улеснява. Стойността вече се събира в малък метален знак. Върху този знак се появява нещо ново – лицето на владетеля, символът на властта. Монетата започва да говори не само за цена, а и...

Коледа – времето, в което светът спира, за да се роди светлината Статията, която четете, е едно пътешествие назад във времето. Коледа е много повече от един християнски празник – тя е мост, който свързва хилядолетни езически вярвания с най-светлото събитие в християнството. Нека заедно да разкрием как се е родил празникът, който всички обичаме, и кои са неговите дълбоки, стари корени. Езическите корени на Коледа – Крачун и раждането на Новото Слънце Преди да стане един от най-големите християнски празници, Коледа е била дълбоко вкоренена в езическите вярвания на старите българи. Времето около 25 декември е било свещено – момент, в който светът сякаш „спира“, за да се роди отново светлината. Крачун, Корочун или Божич  – нашите предци са наричали този период по различен начин. Той е представлявал цял цикъл от обреди, отбелязващи зимното слънцестоене – най-дългата нощ, след която денят започва да расте. За старите българи това е било ново начало и победа на светлината над мрака. Празн...

Какво представляват магиите за обиране на плодородие В минали времена, когато селото живеело „на ръба на нивата“, плодородието е било въпрос не просто на труд, но и на съдба. Тогава хората вярвали, че то може да бъде „откраднато“ по начин, невидим за очите, но видим за душата. Само дума, жест или малък ритуал били достатъчни да отнемат плодовете на дългогодишния им труд. Магиите за обиране на чуждо плодородие били едни от най-страховитите, защото можели да обрекат семейство или цяло стопанство на глад. Обикновено тези ритуали се правели тайно, по тъмно, често от завист или заради стара вражда. В народните вярвания всяка нива има „душа“, всяко стадо има „късмет“, а всяка къща – „берекет“. И ако знаеш как, можеш да ги изтеглиш към себе си. Най-популярните ритуали за обиране на плодородие „Отмъкване“ на първата плодоносна пролетна вода Вярвало се, че първата вода , която тръгне по ручея напролет, носи цялата сила на плодородието през годината. Завистливият човек отивал призори, пълнел мен...