Старите корени

В живота много пъти сме чували как някой се оплаква, че е „вързан“ и в нищо не му върви. Не че не се старае, не че не заслужава – но сякаш невидима ръка дърпа назад всичко хубаво, което иначе би му се случило. На нас също не ни е чуждо това усещане. В миналото народът ни го е наричал връзване на късмет – една от най-потайните и забранени магии, с корени от далечното минало.

Погачата за дете се прави на 40-тия ден след раждането на бебето . Корените на този ритуал водят към древните езически времена, когато предците ни са живеели в почит и уважение към природата и нейните сили. Тогава всяко дете се е смятало за дар от боговете . Появата му на бял свят е означавала, че душата му е преминала успешно през тайнствения праг на раждането. Затова е било необходимо то да бъде прието и благословено със специален ритуал.

Когато дошъл ред да създаде жената, Господ извикал при себе си един ангел. Казал му, че е решил, че е време да даде на Адам другар, с когото мъжът да си приказва и да не се чувства самотен. За целта възложил на ангела важна задача - да отиде при Адам, да го издебне докато спи, да му извади едно ребро от лявата страна и да го донесе.

Богородичните пости, известни още като Успенски пости, имат дълбока духовна и историческа основа в православната традиция. Те се правят в чест на Пресвета Богородица, започват на 1 август и продължават 14 дни. В края им се отбелязва празникът  Успение Богородично (15 август) .

Преображение Господне е свързано с едно от най-ключовите събития в живота на Иисус Христос, описано в Евангелията на Матей (17:1–9), Марко (9:2–8) и Лука (9:28–36). Според разказа, Иисус извел трима свои ученици на високата планина Тавор (в Израел).

Успение на Пресвета Богородица (15 август), наричан още Голяма Богородица, е един от 12-те големи християнски празника и е посветен на смъртта, възнесението и прославата на Божията Майка – Дева Мария.