Старите корени

Петък е колкото очакван, толкова и странен ден. Едно е сигурно – в миналото хората със сигурност не са го очаквали с такова нетърпение. Те са били еднакво натоварени през всеки от дните. За животните не е имало почивен ден. Зреенето на плодовете не се е забавяло до понеделник.

Четвъртък е специален ден според българските поверия. Това е денят на семейството, на рода и на силата на думите . Старите хора вярвали, че казаното в четвъртък има особена тежест – думите могат да те благословят, но и да те прокълнат. Затова на този ден се е избягвало изричането на клетви . Вместо това думите са се използвали за семейни наричания и за разрешаване на спорове.

Сряда е денят в средата на работната седмица. Това е ден, който е отреден за срещи, размисъл и баланс . В миналото се е вярвало, че сряда е денят, когато съдбата те среща с хора, които носят важни знаци в живота ти. В този ден не е учудващо да срещнеш човек, когото не си виждал от години, или да чуеш новина, която ще промени мисленето ти.

Вторник не е просто вторият ден от седмицата. Според старите български вярвания това е денят, в който силите на предизвикателството се събуждат.

Понеделник е първият ден от седмицата и от векове се смята за особено важен в българската народна традиция. Нашите предци са вярвали, че както започнеш понеделника, така ще ти върви през цялата седмица . Затова енергията, с която човек започва този ден, е изключително важна.

В българския фолклор това е малко познат, но много интересен ритуал. Някога се е вярвало, че в определен момент, мълчанието има силата да „запечата“ късмета. Така човек можел да се предпази или да усили магическото действие на ритуал, извършен преди това. Ритуалът може да се извърши както от баба-знахарка , така и от самия човек, стига да знае какво прави.