Старите корени

В българските народни вярвания земята не е просто пръст. Тя е памет, сила и живо същество, което чува, помни и отвръща. Затова в миналото много магии и ритуали се правели „на три дяла земя“ – тайно място, където светът сякаш се разделя на три и всяка част носи своя сила. Там думите се чуват по-силно, а желанията, добри или лоши, пускат корен по-бързо.

Побитите камъни са едно от най-мистичните и необясними места в България – пустинен пейзаж, в който древни каменни стълбове пазят минали тайни като антични стражи, които не помръдват от векове.

В българския фолклор съществуват някои общи поверия и забрани, свързани с определени места, които през зимните месеци е желателно да бъдат избягвани. Зимата се смята за време, когато границата между светът на живите и отвъдното е най-тънка.

На Никулден, който се празнува на 6 декември , отбелязваме паметта на свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той е един от най-почитаните светци в християнството – покровител на бедните, децата, моряците, пътешествениците, рибарите, търговците, банкерите, пивоварите и фармацевтите, защитник на несправедливо осъдените и помощник на разкаялите се.

В българските народни вярвания, обладаването от дух се свързва с проникването на чужда, нечиста сила в човека – най-често бесове, зли духове , демони или блуждаещи сенки, останали „между световете“. Вярвало се е, че ако човек не се пази, нечистото може да „влезе“ в него и да поеме контрол над волята му . Тези вярвания са силно повлияни от православната християнска традиция, където бесовете са синоним на демони или паднали ангели.