Български легенди: Тайните на Нос Калиакра

История на нос Калиакра

Тази ръка от стръмни скали, която се протяга към необятния хоризонт, както и вълните, разбиващи се в нея със силен грохот, са свидетели на хилядолетна история на кървави битки, славно величие, дълбока мистерия и тайни легенди.

Още от древността на това място са се строили укрепления, а по време на Средновековието Калиакра е била важна крепост със стратегическо значение. Битките на това място са оставили дълбока следа в паметта на хората и в българската история.

За първи обитатели на нос Калиакра се смятат хората от тракийското племе тиризи. Тогава мястото се е наричало Тиризис. По-късно то се превърнало във важен пристанищен град, а римляните му дали името Акре (нос, крепост).

Името Калиакра (красив нос) е дадено от деспот Добротица, който превърнал мястото в столица на своето деспотство. През 1395 г. крепостта е превзета от османците, а през 1791 г. там се води голяма морска битка по време на Руско-турската Освободителна война, която слага край на военните действия по нашето Черноморие.

Богатата история на нос Калиакра ражда легенди, които се разказват от древни времена до наши дни.

Легендата за 40-те девойки

Разказват, че преди няколко столетия на нос Калиакра четиридесет девойки от близките села били обсадени от османските нашественици. Те били толкова красиви, че дори обичайните за това място ветрове забавяли силата си от възхищение. Войниците искали да ги пленят, но девойките нямали намерение да живеят в робство и позор.

Обвързвайки се с общата им съдба, те сплели косите си в една жива верига и когато врагът бил на една ръка разстояние, всичките четиридесет девойки заедно полетели към тюркоазеносините води на иначе черното море, а то ги приело в обятията си. Завинаги.

Според тази легенда мястото е кръстено на водачката на девойките, която била и най-красивата сред тях – Калиакра. Днес в началото на резервата има паметник-обелиск, наречен „Портата на 40-те девици“, който е изграден в памет на тяхната саможертва. 

Легендата за свети Николай

Легендата разказва, че свети Николай – покровителят на моряците и пътешествениците, бил преследван от османците, когато те нахлули по нашите земи. Той бягал по брега, а тропотът на вражеските коне неотлъчно го преследвал. Наближавайки края на пътя, той отправил гореща молитва: „Господи, дай ми път през морето“.

И тогава станало чудо – водата се разделила, а сушата започнала да се издига напред под краката му. Скалистият нос се удължавал с всяка негова крачка, докато накрая силите на светеца се изчерпали и той паднал от изтощение. На това място той бил заловен и посечен.

Там, където земята спряла да расте, днес е издигнат малък параклис, който носи името на светията – „Свети Николай Чудотворец“. Хората вярват, че оттогава той наблюдава морето оттам и пази моряците от беди и носа от набези.

Легендата за деспот Добротица

През XIV век, докато държавата тънела в разделение, на нос Калиакра се градяла история. Носът станал столица на деспотството и бил важна стратегическа крепост. Недостъпните му скали пазели от нашествия, а благодарение на ясния изглед към морето и сушата, оттам се виждали вражеските кораби, търговските кервани и птиците, които носели вестите по-бързо от вятъра.

По време на управлението на деспот Добротица, на нос Калиакра кипяло усилено строителство, а търговията била в разцвета си. Това място било центърът на неговата власт. Легендата разказва, че факлите в неговите зали осветявали скъпоценности и оръжия, а музиканти и певци прославяли името му, което скалите в околността шепнели дълго след неговото управление.

Легендите за съкровищата на Калиакра

Старите рибари казват, че в тъмните пещери под скалистия нос спят несметни богатства. Говори се, че когато врагове нападали Калиакра, владетелите и войските криели своите съкровища в тайни ниши и подземни проходи.

Други истории разказват за пирати и търговци, които нарочно потапяли корабите си, натоварени със злато и скъпоценности, за да не попаднат в чужди ръце. Понякога подводните скали сами поглъщали кораби и несметни богатства, а блясъкът на съкровището се вижда най-ясно по изгрев и залез.

Една от легендите е свързана със съкровището на цар Лизимах, който управлявал Тракия. След смъртта на Александър Велики той скрил част от несметните му богатства в пещерите под нос Калиакра. Съкровището така и не било открито.

Друга легенда разказва за деспот Добротица и неговото огромно богатство, натрупано благодарение на развитата по онова време търговия по Черноморието. То било скрито дълбоко в скалите, в тайни пещери и тунели. То също не е намерено – според преданието който е тръгнал да го търси, не се е върнал.

Легендите за митичните създания край Калиакра

Стари предания нашепват как вечерно време нос Калиакра често се превръщал в сборище на русалки и самодиви. Едните излизали от тъмните води, обвити в прозрачна мъгла, а другите танцували по близките поляни, облечени в изящни бели дрехи. Луната осветявала дългите им коси, а песните им били толкова красиви, че моряците забравяли пътя си. Така корабите поемали към скалите, където се разбивали и потъвали в дълбините.

Има поверие, че русалките и до днес ревностно пазят съкровищата на дълбините и не допускат никой да се доближи до него.

Нос Калиакра в наши дни

Всички тези легенди допълват красотата и приказното усещане на това място. Днес нос Калиакра е археологически и природен резерват, откъдето продължават да излизат нови и нови артефакти, обвити в история и мистика.

Мястото е чудесна спирка за разходка по Северното Черноморие, предлагащо уникални гледки. Тюркоазено сини вълни се разбиват в червените скали, а вятърът шепне история от вековете. История за неземна красота, пазена чест, съхранено достойнство, непреклонност пред неправдата, изгубени съкровища, древни пазители, възход и падение, величие и святост.

В непосредствена близост е приказният залив „Болата“, а малко по на север са архитектурен резерват „Яйлата“, впечатляващата скална арка в с. Тюленово и внушителният Шабленски фар, осветяващ морската шир от далечната 1856 г.

Нос Калиакра не само ще те върне към корените ти – той ще те завлече още по-дълбоко. Затова ще си тръгнеш оттам с ново чувство – чувство, което не мога да опиша. Просто трябва да отидеш и да го изживееш.

Може да ти е интересно: Български легенди: Аладжа манастир.

Използвай етикетите в края на статията или виж всички публикации за още любопитни теми.

Опознай неподправения чар на Северното Черноморие, като резервираш настаняване в Booking.com.
Разгледай тематичните книги на Store.bg за още идеи и вдъхновение.
Използването на тези линкове няма да оскъпи преживяването ти, но ще помогне за развитието на блога „Старите корени“.