Пазено знание: Ландшафтен исторически парк „Градище“

Къде се намира паркът „Градище“

Ландшафтен исторически парк „Градище“ се намира в Родопите, в близост до село Долно Дряново, на пътя между Гоце Делчев и Доспат. Входът е ясно обозначен, има удобно място за паркиране. Входната такса е символична (към септември 2025 година – 3 лв. за възрастни и 2 лв. за деца). В началото на парка е обособен детски алпийски кът, наречен „Алпийска пътека“. Този парк е място, където всеки човек трябва да се остави на въображението си.

Природна и историческа стойност

Паркът съчетава природни и археологически находки. Той е обявен едновременно за ландшафтен и за исторически обект. Централната забележителност представлява мегалитно светилище, което нощува под звездите от около 7000 години и е едно от най-древните на Балканите.

Скални образувания и екопътека

Не само в основната скална група, но и разпръснати из целия парк, ще откриете скални блокове с причудливи форми – на хора, животни, птици, растения, влечуги. Паркът е разположен на впечатляващите 500 декара, така че по време на посещението си ще видите само частица от съхранената история. Екопътеката, която минава през местността, е добре поддържана и има беседки, маркировка и информационни табла.

Главата – централната формация

„Главата“ е една от най-разпознаваемите скални структури – с ясни очертания на човешко лице в профил. Върху нея е разположено „Светилището“ – там са се извършвали жертвоприношения, древни ритуали и астрономически наблюдения.

Според легендите, родопските жреци идвали тук, за да „четат“ небето. Освен звездите, те наблюдавали и слънцето. При изгрев и залез то рисувало причудливи форми и знаци, които само посветените можели да разтълкуват.

Мястото е силно енергийно заредено. Според местния гид, първите посетители за деня могат да почерпят най-много от тази енергия, ако постоят на беседката, разположена в най-високата част на светилището. Оттам се открива и красива панорамна гледка към околността.

Място за изпитания

Легендите на Долно Дряново разказват, че „Градище“ е било използвано като място за изпитания на млади мъже – те трябвало да изкачат „Главата“ и да пренощуват там, за да докажат смелостта си. Изпитанието не е било леко – на места отвесните скали на светилището се извисяват на височина от 88 метра. Който успеел да го направи, се радвал на късмет и уважение в селото.

„Промушвалката“ – скалната арка

Тя е в самото начало на пътеката. Ще я видите отляво, докато слизате към първата беседка, макар че е напълно възможно това да не е единствената подобна скална формация в местността. 

Легендата гласи, че който успее да се провре през отвора на скалната арка, ще остави зад себе си болестите и злините. Затова тя се смята за място за пречистване и здраве. През нея се преминава отгоре надолу (от изток на запад), а даровете се поставят на южния камък.

През 2023 година местният гид станал свидетел на прохождането на жена, която била донесена на носилка и провряна през камъка с помощта на хората, с които дошла.

Змията-пазител

Старо поверие твърди, че скалите са били пазени от огромна змия, изпратена от боговете да пази светилището. Тя излизала само нощем, по време на пълнолуние и се смята, че все още бди над мястото.

В народните разкази змията е както страшилище, така и пазител – символ на вечността и връзката с отвъдното.

В района някои от скалите могат да бъдат оприличени на змия или змийска глава.

Каменната корона

Скална формация, наподобяваща венец или корона, е наричана от хората „короната на владетеля“. Съществува поверие, че който се изправи под нея и си пожелае власт и сила, ще получи изпитание в живота – ако го премине, ще бъде водач, ако не – ще се смири.

Чешмата

В края на светилището има дървена стълба, по която се слиза и започва спускане по доста стръмна пътека, успоредно по която има въже за придържане (препоръчително е да сте с туристически обувки). От този момент влизате в гората и ще излезете от нея чак в края на пътеката, която е кръгова и ще ви изведе отново горе, малко преди светилището.

Слизайки по пътеката ще стигнете до реката и трябва да поемете наляво покрай нея. Пътят ще ви отведе до беседка и информационна табела. Зад беседката ще видите стар римски мост и ако минете по него, ще се натъкнете на чешма с кристално чиста изворна вода (иначе основната пътека не минава през моста, а продължава отляво срещу течението на реката и може да пропуснете чешмата).

В края на разходката ни местният гид сподели нещо любопитно – районът също е засегнат от безводието и всички чешми в местността текат по-слабо. Но чешмите покрай светилището нощем текат с пълна сила.

Момин вир

След прекрасна почивка в прегръдката на тихата гора, пътеката продължава нагоре. Ще подминете дървен мост (пътеката продължава напред, без да се минава по моста) и ще стигнете до указателна табела, която ще ви насочи към площадка, от която се вижда Момин вир (в нашия случай не се вижда, защото беше обрасло и нямаше много вода, но е малко по-надолу по скалата от снимката).

Хората вярват, че ако се вгледаш във водата в тих ден, можеш да видиш отражението на мома, която е била омагьосана да живее там. Според вярванията водата носи сила за плодородие и женска красота. Има предания, че ако момък пие вода от вира, ще срещне избраницата си в рамките на една година.

Местните жени вярват, че в някои утрини край Момин вир има самодивски кръгове. Това са следи от самодивите, оставени по време на тяхното самодивско хоро, докато играели там по пълнолуние. Казват още, че който попадне в кръга, може да се разболее, а в някои случаи да живее само още три дни.

Каменните стражи

Част от причудливите скали се наричат „стражите“. Преданието гласи, че това са войни, вкаменени от боговете, за да останат завинаги пазители на светилището. Всеки, който ги обиди или се подиграе с тях, ще загуби пътя си в гората. А в някои случаи, никога няма да намери обратния път.

Те са разпръснати из цялата гора. Някои са доста внушителни (ще видите един такъв по пътеката за Момин вир, гордо извисяващ се на другия край на реката), а други – едва забележими (но все пак забележими, стига човек да е нащрек). Ако сте се държали уважително в гората, те ще ви съпроводят до края на пътеката, която излиза в началото на светилището срещу първата беседка. 

Там може да се отдадете на заслужена почивка и нова доза съзерцание на комбинацията от природни гледки и умело оформени скулптури, преди да се отправите на път към нови приключения.

Градище – срещата на миналото с настоящето

Градище не е просто кът с причудливи скали и екопътеки. То е символ на вечността – камък, който е видял тракийски жреци, римски войни, стари българи и съвременни пътешественици. В миналото тук са се правели древни ритуали, а днес – снимки, но и в двата случая хората са търсели и търсят едно и също – смисъл, утеха и сила.

Мястото омагьосва с енергията, която пази. В сенките на „Главата“ се усеща тежестта на времето. В „Момин вир“ водата и до днес нашепва тайни за любовта. „Промушвалката“ е вечният портал – някога за обреди, а днес – за символично пречистване.

Градище е мост между времена и светове. Камъните пазят тайни, сенките крият легенди, а светлината напомня, че има още много тайни, които предстои да бъдат разкрити. Стражите шепнат и ако слушаш внимателно, ще чуеш посланието – а то е: „Силата да върви напред, човек ще открие в корените си“.

Използвай етикетите в края на статията или виж всички публикации за още любопитни теми.

Родопите те очакват! Резервирай настаняване в Booking.com и се потопи в тайните истории на древните скали.
Разгледай тематичните книги на Store.bg за още идеи и вдъхновение.
Използването на тези линкове няма да оскъпи преживяването ти, но ще помогне за развитието на блога „Старите корени“.