Български празници: Кръстовден (14 септември)

История на Къстовден

На 14 септември православните християни честват Въздвижение на Честния Кръст Господен (Кръстовден) – един от най-светлите празници, свързан със силата на Светия Кръст. Преданието разказва, че именно на този ден през IV век императрица Елена, майката на император Константин Велики, открила в Йерусалим Кръста Господен – дървото, на което бил разпнат Исус Христос. Събитието било посрещнато с голяма радост и оттогава то остава дълбоко вкоренено в църковния и народния календар.

През IV век Римската империя била раздирана от вътрешни борби и кръвопролитни войни за власт. Тя била разделена между няколко владетеля. Максентий, който се отличавал с особена жестокост, управлявал Италия със столицата Рим. Неговите поданици, върху които той издевателствал, потърсили помощ от император Константин, който през октомври 312 г. потеглил с по-малобройната си армия към Рим. По пътя притесненията на Константин за изхода на битката се разсеяли, след като видял в небето сияещ кръст, над който имало надпис „С това ще победиш“ („In hoc signo vinces“). Това първоначално изплашило императора и войниците му, защото до този момент кръстът е бил свързван с инструмент за мъчения, но същата нощ императорът получил ново видение. На сутринта наредил да изобразят кръста върху знамената и щитовете на бойците и така се впуснал в битката. Победата му била величествена, а вярата му в Бог станала непоклатима. Затова, когато по-късно издигнали негова статуя, той заповядал да сложат в ръката й дълго копие с формата на кръст и да изпишат: „С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина“.

Няколко години по-късно (326 година), майката на император Константин – благочестивата императрица Елена, се отправила на поклонение в Светите земи. В Йерусалим тя се заела да намери дървото (кръстът), на което бил разпнат Исус Христос. Езичници и евреи били затрупали с пръст пещерата на Божия Гроб, а отгоре били наслагали статуи на своите идоли. Тя наредила пещерата отново да бъде разкрита, а след дълго търсене работниците открили три кръста, скрити под земята на Голгота. Открили и дървена табела с надписи, но това не им помогнало да разберат кой точно е Христовият кръст. Според преданието, архиепископ Макарий накарал да допрат кръстовете един след друг до болна жена. В мига, в който била допряна от кръста на Спасителя, тя оздравяла. После същият кръст възкресил мъртвец, който носели за погребение. Това накарало много хора да повярват в Божията сила и да приемат светото Кръщение.

През 614 година персийският цар Хозрой превзел Йерусалим, заграбил всички скъпоценности, сред които и Светия Кръст и ги отнесъл в Персия. Няколко години по-късно, византийският император Ираклий победил Хозрой и сключил примирие със сина му, според което всичко заграбено трябвало да бъде върнато. Така бил върнат и Божият Кръст.

Във връзка с тези събития, честването на Светия Кръст се извършва четири пъти през годината – на третата неделя от Великия пост (Кръстопоклонна), на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. На 14 септември 335 г. в Йерусалим тържествено осветили църквата „Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст“, а денят останал завинаги в календара като Кръстовден – празник на победата на вярата и на силата на кръстния знак.

Кръстовден в българските земи

След покръстването на българите (864-865 година) празникът Кръстовден бързо намерил своето място в народния календар. За християните денят бил свързан със силата на кръста като знак за защита и спасение, а за хората в селата – и с промяната в природата, защото по това време започва преходът към есента.

Вярвало се, че от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ – дните стават по-къси, а земята се приготвя за посрещане на зимата. Затова празникът бил отбелязван и като граница между топлото и студеното време.

В българските предания особено място заема Кръстова гора в Родопите. Според легендите там била скрита част от Христовия кръст и оттогава мястото станало свято. И до днес в нощта срещу Кръстовден хиляди хора от цялата страна се стичат на това място в очакване небето да се отвори и Божията благодат да се излее над тях. Вярва се, че в тази нощ молитвите се чуват най-силно.

Народни обичаи и поверия за Кръстовден

• Начало на сеитбата – земеделците казвали: „От Кръстовден се сее с Божи кръст“. Така започвали есенната сеитба, вярвайки че кръстния знак ще благослови нивите и ще предпази реколтата.
• Пост и пречистване – на този ден се спазва строг пост. Вярвало се е, че постът на Кръстовден ще донесе здраве през цялата година.
• Гадаене на времето – хората наблюдавали деня – ако е топъл, зимата ще бъде мека. Ако пък е студен или мъглив – предстоят тежки студове.
• Отровите и змиите – хората вярвали, че след Кръстовден „отровата на змиите отива в земята“. Тоест, влечугите вече не са опасни и е настъпило време да се прибират в леговищата си.
• Плодовете – хората вярвали, че след този ден беритбата трябва да е приключила, защото плодовете започват да губят от полезните си свойства.
• Водата – на този ден тя се смята за особено силна и лековита. Затова се извършва водосвет, свещениците ръсят по домовете, а хората се мият за здраве и пълнят вода, която пазят като лек през годината.
• Защита на дома – на този ден в някои краища палели свещ в чест на Светия Кръст и правели кръстен знак с пепел върху прага на дома – за да не влизат зло и болести.
• Хляб – на Кръстовден хлябът носи благословия. Затова се замесват малки питки, върху които се прави кръстен знак и се раздават за здраве.
• Нощта срещу Кръстовден – хората вярват, че тогава небето се отваря и всеки, който прекара нощта в молитви, ще получи изцеление или духовно просветление.

Кой има имен ден на Кръстовден?

На Кръстовден празнуват всички, чието име е свързано със Светия Кръст:

Кръстьо, Кръстин, Кръстина, Кръстинка, Кръстана, Кръстил, Кръстю, Кръстиян, Кръстен, Кристина, Кристиян, Кристияна, Кънчо, Ставри, Красимира, Красимир.

Празнуват също хора с имената Константин и Елена – с тях е свързана историята с откриването на кръста, макар и традиционно празникът им да е на 21 май.

Кръстовден в наши дни

Кръстовден ни учи, че в трудни моменти не трябва да се отказваме, а да потърсим вяра и опора. Както император Константин е видял кръстът в небето, така и ние ще открием силата в себе си, която ще ни позволи да продължим напред. Често младите хора не го разбират, но в живота всеки си носи кръста и рано или късно всеки ще премине през трудности, а всяка една от тях прави човек по-силен. А колкото по-силен си, толкова по-малко тежи този кръст.

Историята разказва как император Ираклий върнал Светия Кръст в Йерусалим. Християните излезли в трепетно очакване, когато императорът, облечен в изящни царски дрехи, обсипани със злато и скъпоценни камъни и носещ царски венец на главата си, се задал на хоризонта. Когато наближили града, той пожелал сам да носи Кръста. Но когато стигнал пред портите на Голгота, не успял да продължи напред. Сякаш невидима сила го спирала. Изглеждало невъзможно да продължи. Тогава се явил ангел, който напомнил на присъстващия там патриарх Захарий, че Исус Христос е носел кръста в смирение и унижение. Тогава императорът свалил венеца и царските одежди и облякъл обикновени дрехи. Така внесъл в църквата Кръста Господен. Това е красноречиво напомняне, че за да можеш да разчиташ на Божията милост, първо трябва да си научен на смирение.

Затова от теб зависи дали кръстът на гърба ти ще е тежест или щит.

За още празници виж: Календар на предстоящите празници.

Използвай етикетите в края на статията за още любопитни теми.