Видовден (15 юни) – денят на възмездието

Някои дни се празнуват с песни, трапези и обреди. Други идват тихо, но оставят следа. Такъв е Видовден. Макар и да не е ясно отбелязан във всеки календар, той съществува. Това е един изключително интересен празник, защото в него се преплитат древна езическа митология, християнски традиции и силна доза народно чувство за справедливост.

В народния календар Видовден се отбелязва на 15 юни. Макар празникът да е изключително популярен в Сърбия, където е натоварен с исторически и национален смисъл, той има и много дълбоки корени в българската народна традиция, особено в Западна България (Шоплука).

Етнографската истина

Ако потърсиш Видовден в българската етнография, ще откриеш нещо любопитно – въпреки че често се споменава от народа, той не е сред големите и широко разпространени празници в народния календар. За него няма богато описани и повсеместни обичаи. Той не присъства като значим ден във всички краища на България и не е утвърден празник в православния календар.

Денят се свързва със свети Вит (свети Вид), но култът към него у нас е слабо застъпен, за разлика от други части на Европа. И все пак – следи има. Най-вече в Западна България (Шоплука), където се пазят отделни вярвания и забрани, свързани с деня.

Това прави Видовден особен – това е ден, който е останал в народната памет, макар да не е бил празнуван повсеместно.

Фолклорният пласт

В народните представи зад името Видовден стои нещо много древно. Това е Видо – митично същество, често възприемано като брат на свети Герман, свети Вартоломей и свети Елисей (четиримата братя градушкари).

За него се е вярвало, че:

• има връзка с култа към слънцето;
• пази от градушки и порои;
• вижда всичко – както явното, така и скритото.

Обичаи и забрани

Вярването, че Видо вижда всичко, ни насочва към една от хипотезите за произхода на името „Видовден“. Смята се, че „виждането“ стои в основата на този празник, затова на този ден хората миели очите си с утринната роса. Те изпълнявали този ритуал с надеждата, че Господ ще излекува очите им. Това смесване на християнското и по-древното е типично за българската традиция, в която двете вярвания живеят заедно.

В миналото на този ден не се е работело – за да не се разгневят небесните сили. Впоследствие към тази забрана е бил добавен още един пласт – народната философия, свързана с възмездието.

Но нека бъдем честни – тези практики са локални и слабо засвидетелствани. Те не се смятат за общобългарска традиция.

„Ще дойде Видовден“ – народната философия

Днес истинската сила на този ден не е в ритуалите, а в думите.

„Ще дойде Видовден“ – това не е просто израз, а присъда с елементи на утеха.

В българското съзнание Видовден означава:

• че нищо не остава ненаказано;
• че всяка неправда има край;
• че истината рано или късно излиза наяве.

Дори когато човешкият съд мълчи, народът остава спокоен, защото вярва, че има и друг съд – тих, неизбежен и винаги справедлив. Вярата, че рано или късно истината ще възтържествува, е превърнала Видовден в синоним на неизбежното възмездие.

Връзката със Сърбия

В Сърбия Видовдан, който там се отбелязва на 28 юни (заради разликата в църковния календар), е един от най-важните национални и религиозни празници. Свързан е със съдбоносната битка при Косово поле, в която сърбите губят от османците. Въпреки загубата, денят се превръща в символ на национално достойнство и мъченичество.

Поради близостта между двата народа, тази символика за „съдбовен ден“ допълнително се засилва и в българската култура – особено в западните райони.

Видовден в наши дни

Днес Видовден е… очакван с нетърпение.

Чувството за липса на справедливост вече е широко разпространено сред българите. Проблемите на съвременното общество, като корупция, бавно правосъдие и „двоен аршин“ от една страна, както и изсичането на горите и замърсяването на земята, въздуха и питейната вода от друга, намират решението си единствено в надеждата за възмездие „отгоре“.

А може би Видовден ще дойде с „проглеждането“. С премахването на препятствията пред очите и съзнанието на хората и осъзнаването, че справедливостта е общ товар, част от който всеки трябва да поеме. Че възмездието е битка, която не се води със смирение. Че нашият живот зависи изцяло от нашите действия… и бездействия.

Тогава Видовден няма да е просто дата от календара или символ на надеждата за справедливост, а ще е истински празник.

За още празници виж: Народен календар: Българските празници, традиции и обичаи.

Използвай етикетите в края на статията или виж всички публикации за още любопитни теми.